Ледената принцеса
- Автор: Лекберг Камила
- Серия: patrik hedstrom #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-937-7
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ледената принцеса». Краткое содержание книги:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова, за да почете паметта й, колкото, за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
— Обяснението е съвсем просто. Карл-Ерик получи невероятно предложение за работа, на което не можеше да откаже. Трябваше им човек веднага, затова не му оставиха много време за мислене. Затова и се изнесохме толкова бързо.
Докато говореше, Биргит не спираше да кърши ръце в скута си.
— Но Алекс не е ходила на училище в Гьотеборг. Вместо това сте я изпратили в интернат в Швейцария. Има ли конкретна причина за това ваше решение?
— Благодарение на новата работа на Карл-Ерик пред нас се откриха съвсем нови икономически възможности. Просто искахме Алекс да получи възможно най-доброто образование — отвърна Биргит.
— В Гьотеборг нямаше ли добри училища?
Патрик безмилостно ги обстрелваше с въпроси и Карл-Ерик се възхити на упоритостта му. И той самият някога бе млад и ентусиазиран. Сега обаче се чувстваше безкрайно уморен.
Биргит продължи.
— Разбира се, че имаше, но представете си само какви контакти би могла да създаде благодарение на интернат от такава класа. Там учеха дори няколко принца. Подобни връзки са изключително важни за добър старт в живота.
— Придружихте ли я до Швейцария?
— Естествено, заминахме с нея, за да я запишем. Ако това имате предвид.
— Не, всъщност друго имах предвид.
Патрик погледна бележника си, за да опресни паметта си.
— Александра напуска училището във Фелбака по средата на втория срок през 1977, но е записана в интерната през пролетта на 1978. Именно тогава Карл-Ерик започва работа в Гьотеборг. Въпросът ми е, къде сте били през липсващите дванайсет месеца?
Хенрик бе сбърчил вежди и гледаше ту Биргит, ту Карл-Ерик. И двамата отказваха да го погледнат в очите, а Карл-Ерик усети лека болка в областта на сърцето, която все повече се усилваше.
— Не разбирам какво целите с тези въпроси. Какво общо има със случая дали сме се преместили през 77 или 78? Дъщеря ни е мъртва, а вие идвате в дома ни и ни разпитвате като обвиняеми. Очевидно е станала някаква грешка. Някой е сбъркал цифрите в регистъра. Преместихме се през 77 и точно тогава Алекс отиде да учи в интерната в Швейцария.
Патрик погледна съчувствено Биргит, която все повече се разстройваше.
— Съжалявам, госпожо Карлгрен, не бих искал да ви притеснявам. Знам, че преживявате много тежък период, но не мога да не ви задам тези въпроси. Освен това информацията ми е напълно вярна. Вие се премествате тук едва през пролетта на 1978. За дванайсетте месеца преди това не е ясно дали изобщо сте се намирали на територията на Швеция. Затова ви питам отново, къде сте живели от пролетта на 77 до момента, в който Алекс е записана в интерната в Швейцария?
Биргит погледна отчаяно към Карл-Ерик, сякаш молеше за помощ, но той вече не можеше да й даде подкрепата, от която се нуждаеше. Знаеше, че това е най-доброто, което може да стори за семейството си в дългосрочен план, но в настоящия момент постъпката му щеше да я съкруши. Въпреки това нямаше избор. Погледа скръбно съпругата си и се прокашля.
— Бяхме в Швейцария, аз, съпругата ми и Алекс.
— Тихо, Карл-Ерик! Дума да не си казал повече!
Той не й обърна внимание.
— Бяхме в Швейцария, защото дванайсетгодишната ни дъщеря носеше дете.
Карл-Ерик не се изненада, като видя как Патрик Хедстрьом изпусна химикалката си, след като чу шокиращия му отговор. Каквото и да си бе мислил или подозирал, той очевидно не очакваше такава развръзка. Та кой ли би могъл да си представи подобна кошмарна история?
— Дъщеря ни стана жертва на сексуално издевателство, на изнасилване. А беше още дете.
Усети как гласът му заглъхва и притисна силно юмрук до устните си в опит да възвърне самообладанието си. След малко успя да продължи. Биргит отказваше дори да го погледне, но вече нямаше връщане назад.
— Забелязахме, че нещо не е наред, но не знаехме какво. Преди винаги излъчваше щастие, сигурност. Някъде в началото на шести клас започна да се променя. Стана мълчалива и се затвори в себе си. Приятелите й спряха да идват вкъщи, понякога я нямаше часове наред, без да знаем къде е. Но въпреки това не погледнахме сериозно на тази промяна. Смятахме, че е фаза на растежа. Началото на пубертета или нещо подобно.
Беше принуден отново да се прокашля. Болката в гърдите му все повече се усилваше.
— Открихме, че е бременна, едва в началото на четвъртия месец. Трябваше да забележим признаците по-рано, но кой би повярвал… Дори не можехме да си представим подобно нещо…