Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
Холи Грейс започваше да схваща. Въпреки увлечението на Теди по военните игри и запълването на всеки лист хартия, който му попаднеше в ръцете, с рисунки на пистолети и ножове, от които капеше кръв, в сърцето си детето беше пацифист. Веднъж го беше видяла да носи паяк през седемнайсетте етажа до долу, за да го пусне на улицата.
- Говори ли с майка си за това?
- Да. Тя позвъни на учителката и я помоли да нарисувам буболечките, а не да ги убивам, но госпожица Пиърсън каза „не“, накрая се скараха и тя затвори. Мама не харесва госпожица Пиърсън. Смята, че ни товари твърде много. Накрая мама каза, че тя ще ми убие буболечките.
Холи Грейс завъртя очи при представата Франческа да убива нещо. Ако някаква гадинка трябваше да бъде убита, тя много добре знаеше на кого накрая щеше да му се наложи да свърши работата.
- Тогава това решава проблема ти, нали?
Теди я погледна с наранено достойнство.
- Да не ме смяташ за кръгъл идиот? Каква разлика има за буболечките дали аз, или тя ще ги убие? Накрая те пак ще са мъртви заради мен.
Холи Грейс го погледна и се усмихна. Наистина обичаше това дете, о, да!
Старомодната модернизирана къща на Наоми Яфе Танака Пърлман се намираше на малка павирана уличка в Гринич Вилидж със запазени нюйоркски стари улични фенери. Зелените капаци и белите тухли на къщата бяха обвити от голите клонки на глициния. Наоми бе купила имота с част от печалбата от рекламната си агенция, която бе основала преди четири години. Живееше тук с втория си съпруг, Бенджамин Р. Пърлман, професор по политология в Колумбийския университет. Според Холи Грейс бракът им бе сключен в рая на радикалните левичари. Даваха пари за всяка измислена кауза, която им се изпречеше на пътя, организираха коктейли за хора, които искаха да взривят във въздуха ЦРУ, и за развлечение работеха в кухня за бедни веднъж седмично. И все пак Холи Грейс трябваше да признае, че Наоми никога не бе изглеждала по-щастлива. Тя самата й беше казала, че за първи път в живота си се чувства като пълнокръвен човек.
Наоми ги въведе в уютната си всекидневна, като се поклащаше повече, отколкото Холи Грейс смяташе, че е нормално за петия месец от бременността. Мразеше изгарящата завист, която я пробождаше всеки път щом видеше клатушкането на Наоми, но не можеше да се сдържи, въпреки че тя й беше добра приятелка още от времето на „Дързък“. Всеки път когато погледнеше към нея, не можеше да не си помисли, че ако и тя не забременее скоро, е вероятно да пропусне завинаги шанса да има дете.
- ...така че тя ще ме скъса по природознание - заключи Теди откъм кухнята, където двамата с Наоми бяха отишли за разхладителни напитки.
- Но това е варварско - отвърна Наоми. Блендерът зажужа за няколко секунди и после се изключи. - ...Мисля, че трябва да подадеш жалба. Това със сигурност е в нарушение на гражданските ти права. Ще говоря с Бен.
- Няма нужда - каза Теди. - Мама вече ми докара достатъчно неприятности с учителката.
Миг по-късно те се появиха откъм кухнята. Теди носеше бутилка фреш с газирана вода, а Наоми държеше ягодово дайкири за Холи Грейс.
- Чу ли за странния проект с убийство на насекоми в училището на Теди? - попита тя. - Ако бях на мястото на Франческа, щях да ги съдя. Наистина.
Холи Грейс отпи от дайкирито.
- Мисля, че в момента Франческа има някои по-важни неща на главата.
Наоми се усмихна, после погледна към Теди, който беше изчезнал в спалнята, за да вземе шаха на Бен.
- Мислиш ли, че ще го направи? - прошепна.
- Трудно е да се каже. Когато видиш Франческа да лази по пода, облечена с джинси, и да се хили с Теди като глупачка, изглежда направо невъзможно. Но когато някой я притесни и на лицето й се изпише онова високомерно изражение, просто знаеш, че някой от предците й е имал синя кръв, и тогава решаваш, че е абсолютно възможно.
Наоми седна до масичката за кафе, като кръстоса крака и заприлича на бременен Буда.
- По принцип съм против монархията, но трябва да призная, че принцеса Франческа Серитела Дей Бранкузи звучи наистина страхотно.
Теди се върна с шаха и започна да го подрежда на масичката.
- Този път се концентрирай, Наоми. Побеждавам те почти толкова лесно, колкото и мама.
Всички подскочиха, когато откъм входната врата се разнесоха три силни удара.
- О, боже! - възкликна Наоми и се вторачи загрижено в Холи Грейс. - Познавам само един човек, който чука така.
- Да не си посмяла да го пуснеш, докато съм тук! - Холи Грейс се надигна рязко и разля от дайкирито върху белия си анцуг.
- Джери! - изпищя Теди и се втурна към вратата.