Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Както обикновено, Фред Клайн влезе откъм западното крило, и то през входа за кухненския персонал. Агентите от Сикрет Сървис го поздравиха учтиво и го препратиха нагоре — към президентския апартамент.
Кастила бе в една от гостните, седнал на канапе, тъжно взрян в чашата с кафе. Вдигна очи към влезлия си гост и в тях блесна надежда, но и тя бързо умря.
— Изглеждаш по-тревожен и от мен. Не дойде ли факсът?
— По-лошо. Дойде, но документът не е истинският. В антверпенската архива са завели фалшификата.
Кастила изруга и наведе глава.
— Толкова се надявах… нищо — и от Багдад нищо, и от Басра, сега и Антверпен. Да няма някаква грешка? Твоят агент защо ще ти изпраща фалшификат?
— Агентка. Не, сър, тя просто не познава цялата ситуация. Не можех да й обяснявам как точно стоят нещата в голямата си цялост. Или защо ни е нужен еди-кой си документ. Тя е европеец, действащ в европейски град. Заловят ли я по една или друга причина, тя просто няма какво да им каже. Знаете колко голям е рискът кризата около „Императрицата“ да се разчуе. В Ирак положението е по-различно. Онези вече знаят, че търсим документа, и няма да разгласят нищо, защото химикалите са им нужни.
Президентът въздъхна.
— Новините стават все по-лоши и по-лоши. Седни, Фред, пийни кафе с мен.
Клайн се намести на отсрещно кресло, Кастила наля вряло кафе от каничката и му го подаде.
— Знаеш ли, лекарите онзи ден ме предупредиха да намаля кафето. На всичкото отгоре и Каси ми пее същата песен. Ама да вървят по… На тях им е лесно. Работата я върша аз, нали?
— Така е — тъжно се усмихна Клайн и захапа мундщука на празната лула. — Вие носите цялата тежест. Но какво е станало? По телефона не искахте да ми кажете.
Кастила отпи голяма глътка, сякаш напук на забраните.
— Китайците се включиха в играта и веднага вдигнаха мизата. Прескочиха вербалните закани, направо изпратиха подводница — подир „Кроу“.
Клайн повдигна вежди.
— Нападнаха ли?
— О, не, не. Засега и ние си траем.
Клайн извади лулата от устата си и неспокойно я завъртя в ръце.
— Откъде са я взели тази подводница, сър? Как така се появи изневиделица? „Кроу“ е доста надалеч и от Тайванския проток, и от Хонконг, дори и от остров Хайнан. Което означава, че техни подводници патрулират в Индийския океан. Може би дори и в Арабско море?
Президентът се изправи и отново изруга.
— Прав си. На всичкото отгоре вероятно следят движенията на Пети флот.
Клайн кимна с глава в знак на съгласие.
— Според мен, г-н президент, това е знак, че някой в Пекин желае да ескалира конфронтацията, да раздуха нова заплаха.
— Май че ще се съглася. Освен това в Чжуннанхай вероятно е започнала борба за власт.
— Логично е. Дали е обхванала целия Постоянен комитет? Може би дори и Политбюро?
— Би било хубаво, ако знаехме, Фред.
— Засега нямам сведения в такъв смисъл от тамошната агентура. Но пък китайците са спецове по потулване на тези неща. Ето, и в печата им няма и дума относно „Императрицата“.
— Е, какъв съвет ще ми дадеш, Фред? Да изчакваме, да внимаваме, да се зъбим по малко, а? Да запазим „Кроу“ на място и да се правим, че не виждаме подводницата им?
— Мисля, че засега това е правилният подход, г-н президент. По-късно или ще разполагате с доказателства, или с моята оставка.
Очите на Кастила охладняха.
— Това не е изход, Фред. Я по-добре кажи дали твоите хора са отбелязали някакъв напредък?
— Съжалявам, г-н президент. Изглежда, остарявам, тази работа ме изтощава до крайност. Прекалено много неизвестни, но ето — първо: сигурни сме — белгийските съсобственици на „Императрицата“ знаят, че в товара има контрабандни материали; второ и може би още по-важно: белгийската компания се притежава изцяло от „Олтмън Груп“. Изглежда също, че върховният шеф на групировката Ралф Макдърмид е главен играч в цялата тази афера…
Клайн замълча, кръстоса ръце със стисната в юмрук лула и погледна президента — искаше да подчертае важността на последните си думи.