Кодекс 632 [bg]

— Какво искате да кажете с това?

— Излиза, че Колумб е италианец, който не владеел италиански. Цялата му кореспонденция е на кастилски или на латински.

— Ами… ммм… предполагам, че това е нормално. Сигурно испанските му кореспонденти, като „католическите крале“, не са разбирали италиански…

— Нелсън — прекъсна го Томаш, — италианецът Христофор Колумб не е използвал италиански дори в кореспонденцията си с италианци. Нито веднъж.

По лицето на американеца се изписа недоумение.

— Не мога да повярвам.

— Ще се наложи. — Професорът извади нови копия с ръкописни текстове. — Виждате ли? — Показа един лист. — Това е копие на писмо на Колумб до Николо Одериго, посланик на Генуа в Испания от 21 март 1502 година. Пази се в архива на Палацо Муничипале ди Дженова. Това би трябвало да е писмо, което един генуезец изпраща до друг генуезец. Но вижте, то е написано на кастилски. — Изрече думата сричка по сричка, за да подчертае значението ѝ. Взе друго копие. — В друго писмо до същия Одериго, отново на кастилски, Колумб моли своя познат да преведе писмото на друг генуезец, някой си Джовани Луиджи. — Хвърли поглед на смаяния Молиарти. — Ще се съгласите, че това е доста странно, нали? Колумб не само пише на един генуезец на кастилски, но и знаейки, че друг генуезки получател не владее кастилски, вместо да напише писмото на италиански или на генуезки диалект, за да го разберат веднага и двамата, моли Одериго да му преведе писмото. Невероятно, не смятате ли? Особено ако се има предвид, че Колумб, както се предполага, е бил генуезец. — Взе друго копие. — Това е писмо до друг генуезки получател, в случая банкова институция, Ufficio di San Giorgio. Посланието отново е написано на кастилски. — Усмихна се. — С други думи, имаме генуезец, който е живял до двадесет и четвъртата си година в Генуа, но който не е написал и ред на италиански или на генуезки диалект в писмата, отправени до генуезки получатели. — Едно последно копие. — А това тук е писмо до друг италианец, отец Гаспар Горичо. И отново изненада, писмото е на кастилски. Не бива да забравяме и писмото, изпратено до Тосканели. Писмото е изчезнало, но от отговора на Тосканели можем да съдим, че то е било написано на португалски или на латински. Да обобщим: разполагаме с част от кореспонденцията на Колумб с петима италианци, трима от които генуезци; нито едно от неговите писма не е написано нито на италиански, нито на генуезки диалект. Невероятно, нали?