Еликсир в Ада [bg]

Калашников въздъхна тежко и завъртя врат като уморен вол, който цял ден е бил принуден да оре на полето. Трябваше да сложи край на любезностите и да премине по същество.

— Скъпи мой, това тук все пак е един най-обикновен Ад, а не правова държава — обяви той и се ухили. — Можем да разиграваме сцената с интелектуалния разпит колкото си щем. Но ако поискам, аз мога да ви щракна белезниците и моментално да ви закарам в нажежения карцер. И там вие много бързо ще кажете кои са били онези неразпознати хора, и дори ще се молите да ви изслушат. Макар че защо трябва да се мъча, като и без това всичко е ясно. Явно е, че са били използвани като контейнер, с който течността, наречена вещество, е била вкарвана в Града. Вие сте извършвали лично огледа им по време на дежурствата си и вероятно вие сте човекът, който след това ги е ликвидирал.

— В такъв случай какво възпира ваше благородие да ми сложи белезниците? — усмихна се Андропов, без дори да се стресне. — Защо разиграваме тази комедия? Вие ще ме арестувате каквото и да ви кажа. Дори да съм невинен, ще се озова в карцера, а ако съм виновен — още повече.

Алексей не успя да възрази на тази много логична мисъл, тъй като вече за втори път през последния час удряха по вратата на кабинета толкова силно, сякаш се опитваха да напъхат слон през ключалката. Тъй като разбра, че напиращите зад стената няма да се успокоят, той стана и превъртя ключа. В същия миг Малинин връхлетя в стаята, прелетя покрай него, удари се в масата и падна на пода. По всичко личеше, че преди това той се бе засилил, за да блъсне вратата с рамо.

— Какво искаш! — извика Калашников.

— Включете мобилния си телефон, вашброде — изпъшка Малинин от пода. — Убили са Дракула. Посред бял ден, в пресечката между улица „Копитна“ и булевард „Смърт“.

— А той какво е правил там, нали денем вампирите спят? — изненада се Алексей, вече забравил за Андропов.

— Получил бележка от един търговец на едро от китайския квартал с предложение да му продаде голяма партида сушена кръв — обясни унтерофицерът. — Такива преговори винаги се провеждат на четири очи. Общо взето, прецакали са го като последния хлапак.

Андропов се смееше, седнал небрежно на стола.

— Страхотно — кискаше се той. — Докато вие въртите на празни обороти и се занимавате с моите интелектуални терзания, цяла седмица убиват под носа ви хора един след друг. А пък единственото, което вие сте в състояние да направите, е да въртите по цели дни и нощи портретите им по телевизията! Ако бях аз, щях да го открия за пет минути. При нас, в КГБ, такива момчета като вас ги изхвърляха за три дни и никога повече не ги допускаха до такава работа.