Скарлет [bg]

Този мъж имаше ум на животно. Хаотичен и див, в него бушуваха първични инстинкти. Желанието да убива, нуждата да гуляе, непрестанното съзнание каква е позицията му в глутницата и как би могъл да се изкачи по-нагоре. Убивай! Яж! Руши!

Тя потрепери и отдръпна мислите си от него.

Чародеят отново се смееше сподавено.

— Какво ще кажете за моите кученца? Лесно се сливат сред хората, но после бързо се превръщат в зверове.

— Защото вие ги контролирате — рече тя, когато дар словото й се върна.

— Ласкаете ме. Аз просто насърчавам естествените им инстинкти.

— Не е вярно. Не съществуват нито хора, нито животни с такива инстинкти. Може би животните имат инстинкт да ловуват, да се защитават, но вие сте превърнали тези хора в чудовища.

— Може и да сме направили някои генетични промени. — Той довърши изречението си с нов смях, сякаш го беше заловила да върши някоя дребна пакост. — Но не се тревожете, госпожице Лин. Няма да им позволя да ви наранят. Искам кралицата ми да изпита това удоволствие. Вашите приятели, за беда…

Двама от войниците пристъпиха напред едновременно и уловиха Синдер за ръцете.

— Отведете я в операта — нареди чародеят. — А аз ще уведомя Нейно Величество, че Мишел Беноа най-сетне ни свърши някаква полезна работа.

Но пазачите на Синдер не бяха направили и две крачки, когато настилката на пътя беше разтресена от рева на двигател. Те се поколебаха, а Синдер обърна поглед назад и пред очите й Рампион започна да се издига и се зарея във въздуха над улицата на височината на гърдите. Рампата все още беше пусната и тя видя, че металът вибрираше, а щайгите дрънчаха една в друга.

— Синдер! — гласът на Ико проряза бумтящия й пулс. — Залегни.

Тя падна на колене и увисна между двамата войници, когато корабът се понесе напред. Спуснатата платформа ги удари. Те изпуснаха Синдер, тя падна на четири крака и когато погледна нагоре, видя как рампата премина през останалите войници и ги покоси — без един, който има благоразумието да отскочи встрани, преди рампата да блъсне чародея.

Той изпъшка, улови се за ръба и краката му увиснаха.

Без да се надига, докато търбухът на кораба се рееше над главата й, Синдер се завъртя и успя да стигне пистолета, който Трън беше изпуснал. Изчака, докато се увери, че се е прицелила добре, и стреля. Куршумът се заби в горната част на крака на чародея, той изпищя, пусна рампата и падна на паважа.

Спокойствието му се изпари и лицето му се сгърчи от ярост.

Сякаш от нищото изскочи русият войник, бутна Синдер на земята и пистолетът се плъзна от ръката й по улицата. Тя се опита да избута мъжа от себе си, но той беше твърде тежък и здраво беше затиснал дясната й ръка. Тя замахна и го удари с металния си юмрук и въпреки че чу как костите му се натрошиха при удара, той не я пусна.