Разплата [bg]

Веднъж Карол бе попитала Стейси защо си дава труд да ходи на работа.

— Онова, което върша тук, на работното си място… ако го вършех като частно лице, щяха да ме арестуват. Приятно ми е да имам законното право да се ровя из данни за живота на други хора — бе отвърнала тя. И после бе хвърлила бърз, безизразен поглед към Сам Еванс, което беше още един, по-различен отговор.

Стейси я видя и тръгна към нея.

— Благодаря, че дойде — каза Карол.

— Задачата изглежда доста по-интересна от работата по случаите в Брадфийлд — отвърна Стейси. — Това, което вършех досега там, беше само рутинна обработка на данни. Макар че междувременно Пола откри нещо, което може да стане повод за сериозна работа.

— Така ли? — последните двайсет и четири часа бяха накарали Карол напълно да забрави събитията в Брадфийлд. Думите на Стейси й напомниха, че има задължения и другаде.

— Нищо не ми е казала.

Лицето на Стейси остана напълно безизразно.

— Решихме, че си имате достатъчно проблеми. Пък и идеята е толкова странна, че Пола искаше първо да направи някои проверки, преди да вдигне шум около нея.

— Е, за какво става дума?

Беше готова да слуша каквото и да е, стига то да успяваше да ангажира вниманието й, макар че в момента онези случаи сякаш бяха отдалечени на милиони мили от нея.

— Откриха нов труп, знаете ли?

Карол поклати глава.

— Редно беше някой да ме уведоми поне за това.

Стейси описа набързо случая на Карол.

— И тъй като начинът, по който е извършено убийството, е толкова рядко срещан и специфичен, направената връзка изглежда неоспорима — завърши тя. — В средата на деветдесетте е имало някакъв слабо известен американски сериал, наречен „Човекът от лабиринта“, и сегашните убийства копират точно убийствата от неговите първи четири епизода. Някакъв тип от Оклахома поддържа фен сайт за филма. Пола искаше да му се обади, за да провери дали фенове от Обединеното кралство са се свързвали с него, но аз я предупредих, че той вероятно няма да й каже нищо. Тези маниаци се защитават един друг, приемат се като някакви самотни герои, вървящи срещу течението — тя повдигна вежди. — В случая течението сме ние. Кукувици. Тъй или иначе, предложих първо да разгледам сайта. Може да имат форум, или книга за посетители, или профил в Туитър, в който мога да вляза. Ще се поровя и ще видим какво ще открия — усмивката смекчи строгото й изражение. — Винаги се намира някоя задна вратичка.