![Три [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/8/tri-bg-download.jpg)
Три [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-80-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Три [bg]». Краткое содержание книги:
„Перфектната експлозивна смес от съспенс, мистерия и адреналин.“ Publishers Weekly
Вратата беше добре изолирана; никога нямаше да я чуят. Пристъпи към нея и доближи ухо. Протегна ръка към бравата и леко натисна. Нямаше намерение да връхлита вътре с трясък, всъщност въобще нямаше намерение да влиза, но трябваше да разбере някои неща. Дали вратата е заключена, например. Тя не се отвори.
Сам отстъпи назад и обмисли възможностите. Какво очакваше от нея Слейтър, да почука ли? Ако трябваше, щеше да го направи, нали? Имаше само един начин да спаси този мъж и той беше от другата страна на вратата.
Сам се наведе и погледна през процепа под вратата. Вдясно се виждаха бели гуменки, които бавно се приближаваха към нея. Тя затаи дъх.
— Времето със сигурност изтича — каза Слейтър. Това бяха неговите крака, гуменките не й бяха познати. — Нещо не чувам любовницата ти да се опитва да разбие вратата.
— Сам е по-умна от теб — каза Кевин.
Гуменките спряха да се движат.
Сам погледна наляво, откъдето се беше разнесъл гласът. Видя краката му, обувките на Кевин, бежовите маратонки „Рийбок“, които беше открила под леглото му няколко часа по-рано. Два гласа, двама мъже.
Отдръпна се назад. Кевин и Слейтър не бяха един и същи човек. Беше сбъркала!
Тя отново се наведе и надникна под вратата, като дишаше тежко; но това вече не я интересуваше. Те бяха там, два чифта обувки. Едните вдясно, бели, и другите вляво, бежови. Единият крак на Кевин потропваше нервно. Слейтър се отдалечаваше.
Трябваше да каже на Дженифър! В случай че нещо се случеше с нея, тя трябваше да съобщи на Дженифър кой стои зад тази врата.
Сам се отдръпна назад и се изправи. Забърза към другия край на коридора. Сигурно щеше да е по-мъдро да се изкачи по стълбите, но от това разстояние Слейтър едва ли щеше да я чуе. Тя извади телефона си и натисна бутона за повторно набиране.
— Дженифър?
— Сам! Какво става?
— Ш-ш-т! Не мога да говоря силно — прошепна Сам. — Намерих ги.
В гласа на Дженифър се долавяше недоверчивост.
— Ти… намерила си Кевин? Наистина ли си ги открила? Къде?
— Слушай, Дженифър. Кевин не е Слейтър. Чуваш ли ме? Сбъркала съм. Сигурно се опитва да го натопи!
— Къде се намираш? — попита настоятелно Дженифър.
— Тук съм, отвън.
— Абсолютно ли си сигурна, че Кевин не е Слейтър? Как…
— Чуй ме! — прошепна рязко Саманта. Тя погледна към вратата. — Видях ги и двамата, така разбрах.
— Трябва да ми кажеш къде се намираш!
— Не. Все още не. Трябва да го обмисля. Той каза никакви ченгета. Ще ти се обадя. — Тя прекъсна разговора и пусна телефона в джоба си.
Защо просто не извикаше Дженифър тук? Можеше ли да направи нещо, което Дженифър не би могла? Само Слейтър знаеше отговора на този въпрос. Момчето, което никога не беше виждала. До днес. Кевин, скъпи Кевин, толкова съжалявам.
Внезапно лъч светлина проряза тунела. Тя се обърна рязко. Вратата зееше отворена. Там стоеше Слейтър, гол до кръста, ухилен, стиснал пистолет в ръка.
— Здравей, Саманта. Тъкмо бях започнал да се притеснявам. Колко мило от твоя страна, че ни намери.
27.
Понеделник
20:21 часа
Първият й порив беше да побегне. Нагоре по стълбите, вляво, навън. Да се върне с огнепръскачка и да го изпепели. Вторият беше да се хвърли върху него. Яростта, която я връхлетя, след като видя фигурата му на фона на светлината, я изненада. Усети пистолета на кръста си и се пресегна да го измъкне.
— Не бъди толкова предсказуема, Сам. Кевин мисли, че си по-умна от мен. Чу ли го да го казва? Докажи го, скъпа. — Той вдигна ръката си, с която държеше пистолета, и я насочи вдясно. — Ела тук и ми го докажи или ще гръмна хлапето на място.
Сам се поколеба. Слейтър стоеше пред нея и се хилеше самонадеяно. Тя тръгна по коридора. Ти си родена за това, Сам. Ти си родена за това.
Слейтър отстъпи назад, без да сваля пистолета. Тя мина през стоманената врата. Самотна крушка осветяваше мазето. Оттенъци на черното и сивото. Кевин стоеше с пепеляво лице пред една стена, покрита със снимки. Нейни снимки. Той пристъпи към нея.
— Не толкова бързо — сопна им се Слейтър. — Знам колко отчаяно искаш да бъдеш герой, момчето ми, но не и този път. Извади пистолета бавно, Саманта. Плъзни го към мен. — По лицето му не се четеше нито следа от съмнение. Те се бяха озовали точно там, където искаше да бъдат.