![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Първите дръзки стъпки на човека в космическото пространство, когато още не е подозирал докъде ще го отведат те. Колко откъснати са се чувствали хората в онези отдавна отминали времена! В малки херметизирани капсули-кабини с подходяща за дишане газова среда, свързани с тромави бази данни посредством примитивни системи за пренос. Самота. Бездънна пустош. Ограничена възможност за каквото и да е освен оцеляването. Непрекъснато пречистване на въздуха. Осигуряване на питейна вода. Упражнения срещу опасната немощ, причинена от безтегловността. Постоянна активност. Здрав разум в здраво тяло. Впрочем какво представлява нещото, наричано здрав разум?
— Старша майко?
Отново проклетата помощница от Комуникационните служби!
— Какво има?
— Белонда държи веднага да ви предам съобщение, дошло от Бузел. Появили са се чужди хора и са отвели всички свети майки.
Одрейди рязко се обърна.
— Само това ли е предадено?
— Не, старша майко. Съобщава се, че чужденците са предвождани от някаква жена. Приносителят на вестта казва, че жената приличала на почитаема мама, но не е била облечена в техните роби.
— Споменато ли е нещо за Дортужла или другите?
— Не е имало такава възможност, старша майко. Съобщението е пренесено от помощница първа степен. Пристигнала е с малък не-кораб, спазвайки изричните заповеди на самата Дортужла.
— Кажи на Бел да не пускат помощницата. Тя знае опасни неща. Когато се върна, ще дам указания на друг вестител. Трябва да бъде света майка. Има ли такива при вас?
— Разбира се, старша майко — обидата от изразеното съмнение не бе спестена в тона й.
Да, започваше! Одрейди трудно сдържа вълнението си.
Захапаха стръвта, но… Бяха ли се закачили на кукичката?
Дортужла бе постъпила рисковано, доверявайки се на някаква си помощница. Впрочем помощницата сигурно е безкрайно предана, готова да се самоубие, ако бъде хваната. Трябва да я видя. Нормално е да е пригодна за изпитанието Агония с подправката.
Може би Дортужла ми го съобщава именно по този начин. Прилича ми на нейния почерк.
Бел е побесняла, разбира се. Глупаво е да се разчита на някой си от наказателна колония!
Одрейди се обади на групата от Комуникационната служба.
Портативният прожекционен апарат не можеше да осигури ясен образ, но Белонда и обстановката около нея се разпознаваха.
Седнала е на масата ми, сякаш е нейна. Чудесно!
Старшата майка се разпореди, без да остави на заместничката си време за поредното й избухване:
— Провери ли дали помощницата-вестител е готова за Агонията?
— Да.
Аха! Дошло й е множко на Бел.
— Погрижи се тогава. Може да бъде и наша пратеница.
— Вече го направих.
— Сигурна ли е?
— Несъмнено.
В името на всички дяволи, какво й е станало? Много е странна. Никак не прилича на себе си… Ами да, Дънкан!
— Бел, искам отворена линия за Дънкан в Архивната служба.
— Сутринта го свърших.
Добре, добре. Контактът й с голата е оказал ефект.
— Ще се свържа пак след срещата ми с Шийена.
— Кажи на Там, че беше права.
— За какво?
— Просто й го кажи.
— Много добре. Бел, длъжна съм да отбележа, че не мога да бъда недоволна от начина, по който се справяш с нещата.
— Как да не го направя, след като ти така добре се справяш с мен?
Белонда искрено се усмихваше, когато преустановиха връзката. Одрейди се обърна и видя застаналата до нея Тамалани.
— Сега пък какво има, Там?
В контактите на Айдахо и Шийена личи нещо повече от онова, за което ги подозирахме. — Тамалани се приближи до Одрейди и понижи глас. — Не я пускай да седне на стола ми, без да сме разбрали какво крият.
— Там, разбирам, че си наясно с моите намерения, но… Толкова ли съм предвидима?
— Само за някои неща, Дар.
— За мен е истинско щастие, че сме приятели.
— Има и други, които те подкрепят. Когато прокторите гласуваха, в твоя полза натежаха творческите ти сили. „Работи с вдъхновение“, каза един от защитниците ти.
— В такъв случай не може да не знаеш, че ще подържа Шийена на жаравата, преди да взема едно от вдъхновените си решения.
— Разбира се.
Одрейди направи знак на хората от Комуникационната служба да приберат прожекционния апарат и отиде да почака в края на гланцираната повърхност.