Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Докато Кали успя обаче да ги усмири, настъпи денят. Слънцето, както обикновено става между тропиците, бързо се изтърколи зад планините и заля с ясна светлина бойното поле, на което лежаха над двеста трупа на самбурм, изпонамушени с копията или пребити с тоягите. След известно време, когато най-после битката престана и само радостният крясък на воините от Вахима нарушаваше утрината тишина, отново се появи Кали, но с такова мрачно и печално лице, та още отдалеч можеше да се познае, че го е сполетяло някакво нещастие.
Той застана пред Стас, започна да се удря с юмруци по главата и жално да вика:
— О, велики господарю — Фумба куфа! Фумба куфа!1
— Убит? — повтори Стас.
Кали разказа какво се беше случило .и от думите му се изясни, че причината за станалото е било само упорството на Фумба, тъй като се опитал да доубие двама самбури, когато вече битката била спряла и от единия от тях получил удар с копие.
За един миг вестта се разнесе между всички воини от Вахима и около Кали се събра цяла тълпа. След малко шестима воини донесоха на копията си стария крал, който не беше убит, но тежко ранен и желаеше преди смъртта си да види могъщия господар върху слона, истинския победител на Самбуру.
Безкрайното му възхищение се бореше с мрака, с който смъртта покриваше очите му, а бледите му и разтегнати от пелеле бърни шепнеха тихо: — Янциг! Янциг!…
Но веднага след това главата му увисна назад, устата му се разтвори широко и той издъхна.
Кали го обичаше и се хвърли разплакан върху гърдите му. Едни измежду воините започнаха да се удрят по главите, други да провъзгласяват Кали за крал и да „янцикат“ в негова чест. Някои паднаха по очи пред младия владетел. Не се обади нито един глас против, защото властвуването се падаше на Кали не само по право, като най-голям син на Фумба, но и като победител.
А в това време в колибите на магьосниците в бомата на връх планината се обадиха дивите крясъци на злия „Мзиму“, същите каквито Стас беше чул в първото негърско село, но този път те бяха насочени не срещу него, а искаха смъртта на пленниците заради убийството на Фумба. Тъпаните започнаха да гърмят. Воините се подредиха в дълга върволица, по трима в колона и започнаха боен танц около Стас, Кали и тялото на Фумба.
——
1 Фумба е убит! — Б. пр.
— Оа, оа, ях! — повтаряха всички гласове; главите се поклащаха с еднообразни движения надясно и наляво, проблясваше бялото на очите им, а остриетата на копията проблясваха на утринното слънце.
Кали се изправи, обърна се към Стас и рече:
— Велики господар доведе в бома бейби и живее в колиба на Фумба. Кали бъде крал на Вахима, а велики господар, крал на Кали.
Стас поклати глава в знак на съгласие, но остана тук още няколко часа, защото и на него, и на Кинг се полагаше почивка.
Тръгна едва привечер. През време на неговото отсъствие телата на загиналите бяха събрани и хвърлени в дълбоката пропаст наблизо, над която веднага започнаха да се вият цели ята лешояди; магьосниците извършиха приготовления за погребението на Фумба, а Кали пое властта като единствен владетел наживота и смъртта на всичките си поданици.
— Знаеш ли кой е Кали? — попита Стас момичето.
Нели го погледна учудено.
— Твой бой.
— А-ха, бой! Кали сега е крал на племето Вахима. Тази новина зарадва много Нели. Внезапната промяна, благодарение на която бившият роб на жестокия Гебхър, а след това покорен слуга на Стас, бе станал крал, к се стори нещо необикновено и същевременно много забавно.
Но забележката на Линде, че негрите са като децата, които не са способни да запаметят това, което е било вчера, по отношение на Кали не се потвърди, защото щом Стас и Нели стигнаха в подножието на планината Боко, той ги посрещна с обикновените признаци на покорство и радост и повтори думите, които вече бе казал преди това:
— Кали бъде крал на Вахима, а велики господар крал на Кали.
И ги обкръжи с почти божествена почит, като особено се кланяше пред цялото население на Нели, защото знаеше от опит, придобит през време на пътуването, че великият господар се грижеше повече за малката бейби, отколкото за себе си.
Той ги въведе тържествено в престолната бома на върха и им остави на разположение колибата на Фумба, която приличаше на голям плевник, разделен на няколко стаи. На жените от Вахима, които пристигнаха заедно с тях от Луела и които не се бяха нагледали достатъчно на „добрия Мзиму“, поръча да поставят в първата стая гърнета с мед и кисело мляко, а когато разбра че бейби изморена от пътя, е заспала, заповяда на всички жители да пазят тишина, защото в противен случай за наказание ще реже езици. Но той бе решил да почете гостите още по-тържествено и за тази цел, когато след кратка почивка Стас излезе от помещението, приближи се до него и като се поклони каза: