Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Някакво неуловимо усещане премина през тялото й. Защо потъпка самочувствието му на мъж, за да уталожи собствената си болка?
Унищожи самоуважението му, като му доказа, че наистина не е достоен за любовта й. Защо? Това въобще не беше вярно!
Сивия орел беше пуснал ръката й. Стоеше с раздалечени крака, с ръце върху хълбоците, с наведена напред глава и изправени рамене. Обезпокоителна гримаса набразди челото му и присви очите му. Тялото му беше напрегнато, луната огряваше бронзовата му фигура. Челюстите и зъбите му бяха стиснати. Тя се чудеше за какво ли мисли той и как ли се чувства.
Докосна мощното му рамо и прошепна:
— Уанмди Хота, извинявай. Не исках да те обидя толкова дълбоко.
— Аз си заслужи наказанието, Шали. Отмъщението беше справедливо — отбеляза той с леден глас, а умът му се рееше някъде надалеч.
— Отмъщение ли? — повтори тя невярваща. — Аз не съм търсила отмъщение. Само се опитвах да ти обясня какво мисля, за да ме разбереш — заяви му тя.
— Ти го направи, Шали. Мислите и чувствата ти ми станаха ясни. Сега трябва да вървя — внезапно рече той и се обърна да я остави там объркана и със свито сърце.
Обзе я страх, стомахът й се сви на възел.
— Почакай! Къде отиваш? — запита тя уплашена, задържайки го за ръката, за да го спре.
Без да иска, той изтегли ръката си и грубо изрече:
— Трябва да намеря място, където да прочистя душата и тялото си от това зло. Няма да се върна, докато не го направя.
— Да заминеш? Невъзможно! Как може да уредим този въпрос, ако те няма?
— Как можем да уредим тоя въпрос, преди да съм се освободил от срама? — прекъсна я той.
— Ти не разбираш! Не искам нито да те напусна, нито да те загубя! Нужно ми е само малко време. Моля те. Къде отиваш? Какво ще правиш? За колко време? — нетърпеливо питаше тя.
— За пръв път, откакто те нападнаха Сините куртки, сега разбирам много неща. Смятах, че любовта ни е чиста и сигурна. Не е така. Аз също имам нужда от време. Ще отида в планините, за да се пречистя. Няма да те потърся, докато не намеря себе си. Дотогава ще остана там. Ти каза, че сега не ме желаеш. Да не искаш да остана само защото се страхуваш, че ще изгубиш съпруга и живота си тук? — запита той с обвинителен и пронизващ поглед.
В очите й блеснаха сълзи. Какво му ставаше, какво им ставаше и на двамата?
— Как можеш да изричаш такива жестоки думи? Аз те обичам — протестира тя с тон, изпълнен със страдание.
Скръбта й не го трогна.
— Любовта е повече от думи, Шали. Не е достатъчно да ги казваш, когато действията та са други. В любовта има разбиране и прошка, а не отмъщение и отхвърляне. Веднъж ми каза, че те обичам и приемам само когато всичко върви мирно и тихо и че в трудни моменти любовта ми се разклаща. Това не е ли вярно и за теб тази луна? Когато най-много имам нужда от любовта и помощта ти, ти ми ги отказваш. Значи толкова ме обичаш?
Смаяна, тя само се взираше в него както й се стори безкрайно дълго.
— Защо постъпваш така с мен? Защо ме изкарваш виновна в случая? Обвиняваш ме за миговете, когато си проявил слабост, само защото ти ги посочих? Защо мъжете смятат, че със секса всички проблеми се разрешават, че той като с магическа пръчка доказва любовта? За мен съединяването на телата не е нещо физическо, това е пълното отдаване на самия себе си. Ако го направя сега, когато сърцето ми е наранено, ще бъде лъжа Тъкмо ти си този, който търси наказание и отмъщение! Затова бягаш като страхливец! — извика тя сърдито, без да мисли половината от нещата, които му каза във възбудата си.
В мига, в който изрече „страхливец“, мъчителният разговор пое погрешна посока. Той стисна до болка раменете й и я разтърси.
— Как посмя да наречеш Уанмди Хота страхливец! Аз не бягам от трудности. Отивам да пречистя тялото и сърцето си.
Господи, какво изрече тя? Защо си крещяха такива обидни думи?
— Не исках да го кажа така, както прозвуча — бързо каза тя, опитвайки се да смекчи удара. — Исках само да кажа, че тръгваш, когато трябва да разговаряме.
— Най-добре е да тръгна бързо, преди да сме хвърлили още болезнени стрели един към друг, след което раните няма да могат да заздравеят — изрече той хладно.
Тя се хвърли към него.
— Не отивай, Уанмди Хота. Моля те, не сега. Толкова се страхувам, че ще те изгубя.
Неговите чувства бяха също той объркани, той не можеше да й предложи утеха, за която тя го молеше. И двамата имаха нужда известно време да бъдат сами.