Вярвай ми

— Не помня да си го споменавала. — Той я положи върху леглото и се приведе над нея.

— Наистина изглеждаш страхотно и те обичам — каза Дездемона.

— Защото смокингът ми стои добре?

— Не. Просто защото си ти. — Тя дръпна края на копринената папийонка.

Старк не се противопостави на желанието й. Отпусна се върху нея. Устните му покриха нейните с целувка, в която отекнаха обещанията, които си бяха дали пред олтара.

Час по-късно Дездемона се надигна на лакът и сведе поглед към Старк. Очите му блестяха в полумрака.

— Току-що се сетих за нещо — каза тя.

— Какво? — Старк проследяваше с пръсти очертанията на гърдите й.

— Ти забрави за брачния договор.

— Не съм го забравил.

— Но аз не съм подписвала нищо — напомни му Дездемона.

— Ти ми даде честната си дума. Обеща ми любов, вярност и уважение, докато смъртта ни раздели.

Дездемона се усмихна.

— И това ти е достатъчно?

— С теб да.

Старк обхвана лицето й със силните си ръце. Очите му бяха съсредоточени и сериозни.

— Обичам те, Дездемона.

— Знам — прошепна тя. — Няма нужда да изричаш думите.

Старк загадъчно се усмихна.

— Вярвай ми, ще ги чуваш всеки ден през останалата част от живота ни.