Преди да те срещна

Черити наблюдаваше изражението на Стивън в огледалото отсреща. При последните й думи той присви очи и впи поглед в гърба й.

— Шеридан искала да чуе истинската причина, поради която Лангфорд е решил да се ожени за нея — продължи старата мома. — И макар че на бедничкия Никълъс изобщо не му е било задължение да й поднесе съкрушителната истина, той го е направил! Колко по-лесно е щяло да му бъде, ако я беше излъгал или пък я беше изпратил за обяснение обратно при Лангфорд. Но той се е нагърбил е неприятната задача, за да помогне на своя добър приятел!

— Какво точно й с казал моят приятел Дьовил? — попита с едва овладян гняв Стивън.

Черити се обърна и невинно го погледна.

— Истината, разбира се! Шеридан вече беше разбрала, че не е Чариз Ланкастър, така че Никълъс вече не изпитвал притеснение да й разкаже за смъртта на лорд Бърлтън и за твоето чувство за вина, свързано с този злощастен инцидент. Та нали в крайна сметка именно заради това се преструваше толкова време на неин годеник?

Тримата мъже я гледаха с гняв и почуда, но тя лъчезарно се усмихна на всеки един от тях.

— Разбира се, каквато си е романтичка, Шеридан искала да си мисли… да вярва, че е имало и друга причина за предстоящата сватба, но скъпият Никълъс е трябвало много твърдо да й заяви, че се заблуждава. Че ти, Лангфорд, си й предложил непосредствено след като си научил новината за смъртта на господин Ланкастър — от съжаление, както наистина си беше. Това ужасно разстроило момичето, но Никълъс е направил точно онова, което е било необходимо. И всичко от безкористност и лоялност към един представител на силния пол.

Стивън захвърли стика и процеди през зъби:

— Този кучи син! — после бързо напусна билярдната зала Госпожица Черити се засегна, че графът си с позволил да използва подобни изрази пред една дама, но оттеглянето му изобщо не я изненада.

— Къде смятате, че отива Лангфорд? — обърна се тя към Джейсън Фийлдинг.

Джейсън погледна към Клейтън и повтори въпроса на госпожица Черити:

— Къде мислиш, че отива?

— Предполагам, че отива да си поговори с един свой стар приятел — сухо отвърна херцогът.

— Колко хубаво! — възкликна госпожица Черити. — А сега ще ми позволите ли да се включа в играта на мястото на Лангфорд? Сигурна съм, че ще успея да науча правилата!

Херцогът на Клеймор се втренчи в нея и когато мълчанието се проточи прекалено дълго, тя започна да се чувства неловко.

— Защо не поиграем шах вместо билярд? — предложи накрая той. — Имам чувството, че вашата сила е в изработването на успешни стратегии!

Черити се замисли за миг и кимна:

— Май сте абсолютно прав.