Гневът на хидрогите

— Това ни е ясно, генерале — отвърна Ярод.

— Чудесно, тъй като във вихъра на битката няма да разполагам с време за обяснения.

Беше удовлетворен от произнесената реч.

Няколко зелени жреци продължаваха да разговарят пред просторния прозорец и да сочат скалистите образувания. Намръщен, Ланиан задейства контролните уреди, за да матира стъклото.

— Всички се съберете и се съсредоточете.

Жреците се събраха неохотно около Ярод. Ланиан докосна върховете на пръстите си и огледа странните доброволци.

— Намираме се в решаваща фаза на войната с хидрогите. След броени дни ЗВС предприемат масивно и съкрушително нападение срещу врага. Офанзивната част на извънземните, която нанесе удар върху Буунов брод, се е прибрала на газовия гигант Оскивъл.

Щом спомена Буунов брод, зелените жреци се разшаваха и се заспоглеждаха уплашено.

— Помислете за дърветата — каза Ярод.

— Цялата гора от черни борове е унищожена — добави ДРУГ.

— Нито едно дърво не остана — обади се белязаният жрец.

— Да. Решени сме да се реваншираме — отвърна Ланиан, удовлетворен от настъпилата промяна. — Естествено няма да ви възложа бойни задачи, тъй като вашите умения са в далекосъобщителните комуникации. За ефективност се налага да ви разпръснем сред бойните групи по квадрантите и потенциално заплашените колонии. Това ще осигури огромно тактическо предимство на ЗВС. Благодарение на вас във всеки момент ще разполагаме с моментална снимка на разгръщането на целия ни флот.

Жреците погладиха фиданките, за да установят помощна връзка. Бяха се озовали в необичайна среда, отдалечени от обраслата си с гори планета, на служба в непозната военна обстановка. А сега, както току-що научиха, щяха да бъдат разделени и един от друг.