Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
Има болести, които не могат да се излекуват чрез тялото. Умствено болните, каквито са пострадалите от тези упорити заболявания, за които, когато умрат, се казва, че умират, защото сърцето им е разбито — не се повлияват от кутийките и шишенцата на аптекарите, на тях те не им вършат работа. Сърдечната болка, която е просто един много дълъг пристъп, се таи там, където аптекарят не може да стигне, да види, да докосне и да разбере. Разболее ли се безсмъртният и неразбираем в този живот дух, който е господарят на тялото, всичко се разболява. Когато той боледува, всичко останало боледува и страда, а тялото, неговата крайна проява, отразява, но не може да облекчи страданието му.
Доктор Уилет също твърдеше, че детето е болно и че трябва да е било болно, преди да е напуснало Грейндж.
По този въпрос двамата с Милдред Тарнли водеха разгорещени спорове.
След като и двете страни се поуспокоиха, той призна, че е възможно симптомите да не са се били развили достатъчно, за да са привлекли вниманието на неподготвен наблюдател.
По това време в Грейндж положението ставаше все по-ужасно. Смъртта сякаш се бе настанила тук и по прозорците като че ли се бяха залепили сенките на траурните пера. Смелостта се огъна, неочаквано се появи отчаянието и настроението на госпожа Тарнли стана направо непоносимо. В такива случаи един ден изглежда много дълъг, а всъщност от заминаването на детето за Туайфорд бяха минали много дни. Лекарят изглежда се бе отчаял и мълчаливо прекарваше до леглото на пациентката си повече време от обичайното. Въпросите му бяха по-кратки и на тръгване не беше разговорлив като преди.
Милдред Тарнли вече си мислеше, че ударът е неизбежен и тайно се молеше, ако ще идва, да дойде по-скоро.
Бащата бе погребан само преди два месеца, майката се бе запътила без време към гроба, а детето също умираше! Прокълнато ли беше семейството? Що за катастрофа бе това?
Лекарят бе казал, че ще се върне покрай Грайс Мил. Вече беше тъмно и наближаваше седем часа. Том беше долу в ковачницата, Лили Доджър и Дулчибела бяха и двете горе, а Милдред беше съвсем сама в кухнята. Тази нощ се тревожеше за Алис повече, отколкото когато и да било.
През деня бе видяла изражението на лекаря, когато й бе казал, че ще се отбие отново на връщане от долчинката, а това ужасно я бе притеснило. Сега седеше сама в тъмната кухня, в плен на мрачни предчувствия и на ужасни фантазии.
Качи се горе до вратата на стаята на болната жена. По това време не можеше да се очаква никаква промяна и такава наистина нямаше. Отново слезе долу. Беше си втълпила, че болната ще умре тази нощ, затова ставаше все по-нервна, омръзна й да слуша бръмбарите мъртви часовници и да вижда савани на светлината на свещта.
— Чудя се защо господарят Хари не се отбива тук поне да попита дали снаха му е жива, или мъртва. Защо не идва и старият Уилет? Сигурно е надушил някъде хубава вечеря и сега се тъпче, сто на сто е така, докато горката госпожа се мъчи.
Милдред Тарнли не издържаше повече, затова излезе и тръгна по тъмния път към долината на Каруел съвсем наблизо, където стигна, тласкана от безполезността на нетърпението, за да провери дали не идва разсеяният лекар и да се ослуша за тропота от копитата на коня му.
Нищо не разведри разходката й в тъмното и самотната гледка надолу по пътя за Каруел и тя стоеше, загледана към мелницата на Грайс в далечината, докато и това не й омръзна и Милдред не се върна озадачена и огорчена обратно в Грейндж.
Когато влезе в двора, видя мъжка фигура да се приближава към нея от вратата на кухнята. За момент си помисли, че е лекарят, но не беше той.
— Божичко, кой е? — стреснато попита тя, но думите й прозвучаха гневно, докато стоеше до старата помпа.
— Какво, не ме ли позна, жено? — намусено попита Хари Феърфийлд. — Имам само няколко минути. Утре ще трябва да дойдеш с мен до Туайфорд.
— До Туайфорд ли?
— Да, до Туайфорд. И защо, за бога, си оставила вратата отворена? Влязох в кухнята и се качих по стълбите да те търся, дори почуках на вратата на Али. Май си превъртяла.
— Че от какво да се страхуваме тук, в Грейндж? По дяволите! Само от приличие пускаме резетата между една Коледа и следващата.
— Във вторник са намерили жена с прерязано гърло близо до Три Полардс, между Грейндж и Хадъртън. Ако искаш и тук да се случи, аз пет пари не давам. Ще дойда утре в осем да те взема.
— Детето болно ли е?
— Не е. Не беше добре, но се оправи. Ако изобщо това е детето.
— Какво искате да кажете, господарю Хари?