Нощта на снайпера
- Автор: Хънтър Стивън
- Серия: Bob Lee Swagger #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощта на снайпера». Краткое содержание книги:
Боб Лий Суагър не иска да буди демоните от миналото — когато баща му загива, той е едва 10-годишен и убийството променя завинаги живота му. Но докато преглежда старите бележници на своя баща, Боб открива очебийни разлики между официалната версия и записките на Ърл Суагър за последния случай, който е разследвал в деня на смъртта си. Връщането на Боб Лий Суагър и Ръс Пюти в градчето Блу Ай, където се е случило всичко преди 40 години, има ефекта на взривила се бомба. И първите, които ги пресрещат по пътя, са десет тежко въоръжени наемници. Боб Десетката отново е на огневата линия…
Но също като дарбата, която бе предал на сина си, Рей Бама имаше талант за числа, за светкавично пресмятане и разбираше, че тайните на вселената се крият в тях. (Нито едно от децата на Ред не притежаваше подобно нещо, но благословени да са, те нямаха и нужда.) Той беше бдителен и умен и издигането му беше класическо за американските гангстери, които използваха модела на митовете тип Хорейша Алгър39, с които се захранваха широките слоеве на населението: както в престъпленията, така и в производството победители стават само най-неуморните работници, най-умните и способни математици. От събиране на облози премина към ръководене на заложни къщи, лихварство, управление на казина, публични домове и инвестиции. Винаги имаше три или четири слоя между него и насилието му, въпреки че три пъти убийци се опитаха да го заковат. Контрабандираше плът, но никога не се възползваше. Даваше пари назаем, но никога не взимаше. Продаваше наркотици, но никога не ги бе опитвал, нито позволяваше на хората около него да го правят. Разбираше динамиката на разделеното черно и бяло население. Въпреки че донякъде беше убиец, никога не вършеше други престъпления, които хората биха осъдили по-сурово. Не беше расист и въртеше сделки с черните гангстери и накрая поемаше техните дела, но не от страх, а от доверие. Не беше психопат и убиваше само когато бе необходимо. Никога не убиваше семейства или близнаци. Никога не убиваше безразборно, никога не подлагаше на мъчения или жестокости. Той беше последното нещо, което един червеноврат бедняк трябваше да бъде: почтен главатар на банда, истински джентълмен.
Но напоследък Ред си мислеше, че баща му е нещо повече от професионалните му успехи. Причината не беше в това, че накрая е успял, а че е имал въображението изобщо да измисли как да успее и че най-ценното нещо, което беше дал на единственото си дете, не бе бизнесът или наследството, или пък връзките, въпреки че всички те бяха хубаво нещо. Не, беше целият… негов живот.
Понякога, докато Ред караше нагоре по хълма мерцедеса си, виждаше себе си в работен комбинезон, смазан от безнадеждност, беззъб и кокалест, лишен от самоувереност. Тогава си мислеше: ако не беше татко, това можеше да съм аз.
Най-смелата постъпка на баща му бе да напусне селото и да се преобрази в градски човек. Като се замислиш, наистина голямо постижение: без другари, без никой да се грижи за него, без някой, който да му улеснява пътя, един мършав бял селски боклук от далечните планини Уашита, бос и неизкушен от каквато и да е култура. И почти неграмотен.
И въпреки това само за едно поколение той можа да даде на сина си напълно различен свят: предучилищна подготовка, четири години в Арканзаския университет, докосване до идеи, възможности, стимули. Неговият син никога не трябваше да става в четири, за да даде помията на свинете, или в пет, за да донесе дърва за огъня, или да работи по полето от тъмно до тъмно, за да набере достатъчно памук, или да засади достатъчно жито, така че собственикът да остави малко зърно на изполичарското семейство, с което да живее. А децата на сина му бяха толкова далеч от това, че дори не можеха да си го представят. За тях това беше кофти филм със заглавие „Селякът от Бевърли“, който изобщо не е смешен, а за груби, изостанали, глупави боклучави хора.
39
Американски писател, автор на романи за момчета, в които достойнствата и трудолюбието се възнаграждават. — Б.пр.