Пастир на Дявола

— Оня чех отзад, Баум. Разбрах, че не е предвиден за полета.

Екщайн и Баум се спогледаха и Ейтан разбра, че мисията на командоса има двойно предназначение. Ако той и Бени не успеят да „отстранят“ Крумлов от списъка на излитащите, командосът има заповед лично да го довърши. Ейтан се спъна в един клон върху пътеката и Бени го хвана за ръката, за да не падне.

— По думите ти разбирам, че до момента на скока ви никой у дома още не е идентифицирал къртицата — каза Бени.

— Така е — отговори Карни. — Което значи…

— Което значи — прекъсна го рязко Екщайн, — че Бени и аз командваме „Чародей“ и ще я изпълним както решим, че е необходимо. Вие, момчета, ще правите само онова, което вършите най-добре. Ще бягате бързо и ще стреляте точно. По врага.

— Слушам, командире — приведе глава Карни и изостана назад. Когато беше достатъчно далеч, че да не чуе, Бени се обърна към Екщайн.

— Ще си имаме неприятности.

— Че сега нямаме ли си?

— Не ми се прави на ударен — каза Бени. — Карат ни да убием Крумлов само за да не се качи на самолета. Той е новоосъзнал се евреин с мисия и честно казано, аз го разбирам.

— А какво стана със съмненията ти, Бени? Ами ако го пуснем да се качи на самолета, а се окаже, че не е чист?

— А какво стана с вярата ти, Ейтан? Ами ако го утрепем и го оставим тук, а се окаже, че е чист?

Екщайн не можа веднага да отговори на тази объркана загадка. Накрая въздъхна хрипливо.

— Добре. Може би ще имаме късмет и всички ще ни убият на границата.

— Винаги си бил непоправим оптимист.

Екщайн само изръмжа в отговор. Искаше да запази последните си сили, защото вече беше потънал в пот и знаеше, че в тялото му почти не е останала течност.

— Здрасти, полковнико и майоре. — Манчестър се появи внезапно и затича край тях без каквото и да било усилие. — Извинете, че ви прекъсвам.

— Давай, Манчестър — отвърна Екщайн с най-добрия си аристократичен английски.

— Добре. Единият от младите ви биячи, който е най-назад, има нощни очила.

Бени извърна глава за миг и видя, че един от командосите наистина е свалил очилата си за нощно виждане върху очите.

— И?

— Ами аз не ви разбирам бърборенето, но бих казал, че май е зърнал бунтовниците някъде на юг от нас. Преследват ни.

— Ти да не си очаквал да избягат, Манчестър? — попита Екщайн. — С подвити опашки?

— Не, сър. Но може би няма да е зле да се спуснем надолу и да ги изпъдим. Сега имаме цял куп супермени.

— Аз мисля, че просто трябва да им избягаме, Ендрю — каза Бени. — Нали нямаш проблем с тичането?

— Не, сър, за бога! Мога да тичам чак до Саутхемптън!

— Хубаво — каза Екщайн и Манчестър изостана към мястото си. Ейтан разбираше много добре, че наемникът е много засегнат от смъртта на Бернд и просто търси отмъщение. При това колкото е възможно по-жестоко.

Когато групата започна да се изкачва по стръмна, скалиста пътека, темпото намаля значително. Екщайн и Баум бяха принудени да помагат на краката си и с ръце. Накрая спряха на билото, приведени и задъхани, а следващата ги група деца и възрастни започна бавно да се събира около тях. Командосите обаче тръгнаха да обикалят групата и накараха всички да клекнат или приседнат, за да не се виждат силуети.