Жълтоликия

— Преди малко ти спомена нещо за снизхождение. Какво имаше предвид?

— Това, че можем да се отнесем по-милостиво с теб, ако ни дадеш такъв повод.

— И в какво трябва да се състои този повод?

— В откровено признание.

— Кара Нирван вече го е направил. Така че ще трябва да говорите с него, ако искате да узнаете повече.

— Правилно. Нямам намерение да ви устройвам разпит и да ви принуждавам да правите някакви признания. Разследването ще се води в Призрен и аз ще взема участие в него като свидетел. Но от моето изказване ще зависят много неща и можеш да повлияеш да кажа за теб добра дума.

— Кажи какво да направя!

— Е, ще бъда откровен с теб. Аз и моите спътници сме от чужди страни. Ще си отидем в тях и никога вече няма да се върнем. Затова на нас ни е все едно на кого сте навредили и дали ще бъдете наказани. Но не ни е толкова безразлично това, което предприехте срещу нас. Тъй като за щастие успяхме да спасим живота си, ще бъдем снизходителни, ако бъдем обезщетени за вредите, които са ни били нанесени. И ти можеш да дадеш своя принос.

— Доколкото знам, не си претърпял никакви загуби.

— Изглежда, си много добре осведомена. Аз също няма да пресмятам загубите си. Но вие сте обрали англичанина и търговеца Галингре. Надявам се, че всичко, което сте им отнели, все още е налице.

Жената на Жълтоликия сведе забулената си глава. Явно беше, че у нея се води вътрешна борба. Не вярвах обаче, че ще може да вземе правилно решение, а освен това нямах време за много приказки. Затова повторих последния си въпрос по-настойчиво. Накрая тя отговори:

— Да, ефенди, мисля, че всичко все още е налице.

— Къде е?

— В язихането[71] на господаря ми.

— Млъкни! — извика изплашено майка й. — Да не искаш да предадеш Кара Нирван? Нима ще предадеш всичко, което е станало ваша собственост?

— Тихо! Знам какво правя — отвърна дъщерята. — Този човек има право. Извършили сме зло и трябва да изтърпим наказанието си. Но това наказание ще бъде толкова по-малко, колкото по-рано оправим случилото се.

Този обрат беше изключително бърз! Можех ли да му вярвам? Изключено! Още повече, че не ми харесваше как прозвуча гласът й. Тя успокоително махна с ръка на двете старици.

— Къде се намира язихането? — попитах аз.

— Отвън на двора. Ще го намериш по надписа на вратата.

— Вероятно предметите и парите не са прибрани там, а са скрити?

— Да. Такава плячка не се държи в каса.

— Опиши ми скривалището!

— Ще видиш сандъка до стената. Отмести го и зад него ще откриеш една дупка в стената, в която ще намериш всички предмети, които са били взети от англичанина и търговеца.

— Ако ме излъжеш, само ще утежниш положението си. Впрочем аз знам, че тук ще чакат двайсет и четири мъже, които трябва да ни обезвредят.

Жената на Жълтоликия смаяно мълчеше, но майка й и леля й нададоха викове на ужас. Но ханджийката каза:

— Излъгали са те, ефенди!

— Не. Никой не ми го е казал, така че не мога да бъда излъган. Сам го забелязах.

— В такъв случай си сгрешил.