Венец от трева (Част I: Предсказанието)

— Не, Гай Марий, няма ги.

— Тогава, освен със споменатите сведения, с какви други доказателства разполагате?

— С никакви доказателства — отговори хладно Крас Оратор. — Споменах тези две имена не за друго, а защото според получените сведения именно те са подстрекавали сънародниците си да включват масово незаконни римски граждани в списъците.

— Излиза тогава, Луций Лициний, че сведенията, на които се опираш, са твърде подозрителни.

— Може и така да е — личеше си, че Крас няма да се обиди от подобна забележка. Той дори се поклони още веднъж на знатния си колега. — Може би, ако ми позволиш да продължа речта си, Гай Марий, ще научиш всичко, което аз самият знам по въпроса.

Марий му се усмихна, на свой ред се поклони на консула и седна на мястото си.

— Нека продължим, назначени отци! Както Гай Марий съвсем справедливо отбеляза, всякакви сведения, които не са подкрепени с нужните доказателства, могат да се подложат на съмнение. Никой от нас, консули и цензори, не смята да си затвори очите пред този очевиден факт. И все пак човекът, от когото черпим своите сведения, е личност, ползваща се с авторитет в обществото, а това, което чухме от устата му, само потвърждава нашите подозрения — обясни Крас Оратор.

— И коя е тази личност, ползваща се с подобен обществен престиж? — заинтересува се Публий Рутилий Руф, без дори да си направи труда да се изправи от мястото си.

— Понеже се опасява от възможно отмъщение на заинтересованите, лицето помоли името му да не бъде разпространявано — отговори Крас Оратор.

— Аз мога да ти кажа, чичо! — извика на висок глас Друз. — Става дума за Квинт Сервилий Цепион — бияча на жени! Имал е наглостта да обвини и мен!

— Марк Ливий, не съм те упълномощил да говориш — тросна му се консулът.

— Е, аз наистина обвинявам и него! — на свой ред изкрещя от последния ред Цепион. — Той е не по-малко виновен от Силон и Мутил!

— Квинт Сервилий, и на теб не съм ти давал думата. Ако обичаш, седни си на мястото!

— Не и преди да си вписал името на Марк Ливий Друз в обвинението ми! — упорстваше Цепион, за когото не беше трудно да надвика Крас.

— Консулите и цензорите вече се съгласихме, че Марк Ливий Друз няма нищо общо със случая — започваше да се чувства неловко Крас Оратор. — Би било добре, ако вие двамата, както и всички останали педарии в тази зала, си припомните правилото, че Сенатът не ви е дал думата да говорите! А сега ти, Квинт Сервилий, ще си седнеш на мястото и ще си държиш устата затворена! Сенатът няма да се занимава с личните спорове между двама свои членове, а ще благоволи да ме изслуша докрай!

Настъпи мълчание. Той изчака известно време, за да се увери, че страстите са се успокоили, сетне се покашля и продължи:

— По една или друга причина, без да можем още да кажем по чия точно вина, в преброителните списъци изведнъж се оказаха много повече имена от очакваното. При съществуващите обстоятелства мисля, че е редно да се запитаме не е ли било прибягнато до незаконно вписване на неграждани? В плановете на нашите консули влиза да се заемат тъкмо с повторното преглеждане на списъците с цел удостоверяване тяхната правдоподобност и никой няма намерение да се впуска по фалшиви дири, само и само да се обяви някой за виновен. Това, което обаче трябва всички да знаем, е, че прекомерното надвишаване действителния брой на римските граждани — които всички твърдят, че принадлежат на някоя от тридесет и едната селски триби, — ще доведе до едно много тревожно явление, а именно, че след едно поколение наследниците на тези фалшиви граждани ще надвишават по брой истинските римляни и по този начин директно ще влияят на гласуването както в трибутните, така и в центуриатните комиции.