Състезанието

— Мила моя, няма да кацнем, докато не решим кога ще се оженим.

Мариан отвърна на целувката му. Очите й обходиха сините заливи, зелените полуострови и слънцето, потъващо сред кървавочервени облаци в необятния Тих океан. Отново го целуна, наведе се напред и постави ръка на рамото му.

— Толкова е красиво. Нека летим вечно!