Опасно богатство

— Държа да отбележа, че според мен може да се жени, за която му харесва.

Огъста се бе притеснявала, че той ще заеме именно тази позиция.

— Нямаше да го кажеш, ако беше грозна, кльощава и кисела — с отровен тон зави тя. — Проявяваш такава търпимост, само защото е хубава и флиртува.

— Не виждам какъв е проблемът.

— Партньорите се срещат с министри, дипломати, големи предприемачи. Тя няма да знае как да се държи. Може да го злепостави във всеки един момент.

— Ще се научи. — Джоузеф се поколеба за миг, след което добави: — Струва ми се, че понякога забравяш собствения си произход, скъпа моя.

Огъста се изпъна цялата и възрази разпалено:

— Баща ми притежаваше три магазина! Как смееш да ме сравняваш с тази малка никаквица!

Той моментално отстъпи.

— Добре, добре. Съжалявам.

Огъста продължаваше да беснее:

— Да не говорим, че никога не съм работила в магазините. Бях възпитана като дама!

— Вече се извиних, нека не продължаваме. Време е да тръгваме.

Огъста затвори уста, но отвътре все още кипеше.

Едуард и Емили ги чакаха във фоайето, облечени като Хенри II и Елеонор Аквитанска. Едуард се бе затруднил с поставянето на церемониалния колан и златния акселбант20 през гърдите си, затова предложи:

— Вие вървете, майко, а след това върнете каретата за нас.

Емили обаче бързо се намеси:

— О, не, искам да тръгнем сега. Ще си наместваш ширитите по пътя!

Емили имаше големи сини очи и красиво като на малко момиче лице. Изглеждаше очарователно в покритата с бродерия рокля в стила от дванайсети век, с дълга пелерина и със специалното покривало на главата. Огъста обаче вече бе разбрала, че съвсем не е така плаха и покорна, както подсказваше видът й. Още по време на подготовката за сватбата бе станало ясно, че Емили има собствена воля. С удоволствие остави Огъста да се занимава с празничната закуска, но бе настояла (доста упорито при това), сама да избере роклята си и шаферките.

Когато се качиха в каретата и потеглиха, Огъста смътно си припомни, че бракът на Хенри II и Елеонор бе протекъл бурно. Надяваше се Емили да не създава много проблеми на Едуард. От сватбата насам Едуард бе раздразнителен и често изпадаше в лошо настроение и майка му подозираше, че нещо не е наред. Опитала се бе да разбере какво точно, но Едуард не отговори на нито един от деликатните й въпроси.

Всъщност, най-важното бе, че сега е женен и е партньор в банката. Вече бе улегнал. Всичко останало можеше да се оправи впоследствие.

Балът започваше в десет и трийсет. Пиластрови пристигнаха навреме. Всички прозорци на „Тенби хаус“ грееха. Отвън вече се бе събрала тълпа зяпачи, а на „Парк лейн“ се точеше редица карети, които чакаха, за да влязат в двора на къщата. Публиката аплодираше всеки костюм, когато гостите слизаха от превозните си средства и се качваха по стъпалата. Огъста забеляза няколко двойки, преоблечени като Антоний и Клеопатра, известен брой парламентаристи21 и противниците им — роялистите, две старогръцки богини и трима Наполеоновци.