Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
детрониран и заточен в двореца Сен Жермен ан Лейе в Париж. Министърът розенкройцер на Чарлз Едуард
бил маркизът на Монфера, граф на Сен Жермен. През септември 1745 г. Чарлз е настанен в абатството
Холируд като Велик магистър на тамплиерите-якобити и заедно с графа скоро след това основал
Розенкройцерски орден във Франция. За целта използвали модела на Брус от 1317 г. на Старшите братя от
Ордена на розата и кръста, което впоследствие еволюирало до днешното Кралско общество.
Интересът на Франклин към тези хора се дължал на факта, че вследствие на опитите за атентат на
крал Джеймс II по време на битката в Колуден през 1746 г. десетки хиляди скоти се преселили в Америка,
за да избегнат жестокото прочистване на Шотландските планини. Франклин предложил на Чарлз Едуард
още един шанс срещу Джорджианската династия в Хановер, ако спечели френските и шотландските
тамплиери за каузата на революцията срещу същата тази династия.
Съставили се планове, които включвали бележити френски тамплиери като маркиз дьо Лафайет, а
щабът на заговора бил установен в една от работилниците на граф Сен Жермен – старата тамплиерска
прецептория в Безу, Лангедок. Документите сочат, че графът е бил председател на Събранието на
тамплиерите. Резултатът от всичко това е, че заговорниците, заедно с членовете на якобитското кралско
общество в Лондон и привържениците от Академи франсез, определяли до голяма степен стратегиите в
американската война за независимост от Безу, а французите последвали примера с революцията от 1778 г.
ТАЙНИТЕ ДОСИЕТА
Да се върнем на документите, както ги представя Пиер Плантар, Филип дьо Шаризе и техните
приятели. Освен шифрованите ръкописи, които предизвикаха такъв интерес през последните години, има
още два документа. Първият, известен под заглавието “Тайните досиета”, е списък на великите магистри на
братството от 1188 до 1918 г. Макар и фалшифициран, той има някаква фактологическа база, но определено
не става дума за една-единствена организация. В действителност в него са представени различни общности
в различни исторически периоди и техните разклонения.
Вторият документ е озаглавен “Червеният змей” и както се твърди, е дело на трима автори. Той
включва две карти на средновековна Франция, родословието на Меровингите, общ план на парижката
семинария “Св. Сюлпис” и тринадесет поеми за зодиите. Преднамерено загадъчни като стил, стиховете
загатват за мистерията на Сониер и църквата “Св. Магдалина” в Рен Льошато.
В това произведение Мария Магдалина се споменава често. Тя е оприличавана на царица Изида и
наричана Notre Dame des Cross. Изписването на думата “кръст” като сross е необичайно, защото според
френския правопис правилното е croix. Но истинската загадка на “Червеният змей” се крие във факта, че
всеки от тримата, набедени за негови автори, бил намерен обесен в началото на март 1967 г. – точно
месеца, в който “Червеният змей” е депозиран в Националната библиотека в Париж, като датата, поставена
на заглавната страница, е 17 януари.
От всички документи на Братството “Червеният змей” се откроява като най-интересен. Проблемът
обаче е в това, че на Братството от Сион не можело да се вярва. Лесно би могло да се намерят три подобни,
но несвързани едно с друго самоубийства от рубриките с некролози във вестниците и на починалите да се
припише авторството на части от документа, преди той да бъде предаден на националния архив. Оказало
се, че тези подозрения са напълно основателни, тъй като депозирането в архива всъщност станало на 20
март, две седмици след смъртта на тези хора.
Но каквато и да е истината за авторството, “Червеният змей” успял да установи връзката между
Мария Магдалина и Братството от Сион, а същевременно между загадъчния документ и зловещите смъртни
случаи. Сценарият е много силен и завладяващ, затова е използван в “Шифърът на Леонардо”, където
преднамерено кръстеният Жак Сониер, директор на музей и пазител на тайните на братството, бива убит в
Лувъра.
Наследството на Сен Сюлпис датира още от времето на Меровингите, когато Сюлпис е бил епископ
на Бурж (624-647). Строежът на църквата е започнал през 1646 г., като планът и размерите и са почти
същите като на катедралата “Нотр Дам дьо Пари”. Сред нейните забележителности са фреските със сцени