Опасни муцуни

Когато Холис и Кроуфорд излязоха от стаята, Макган все още беше в съзнание. Болката бе остра и мъчителна, но той полагаше неимоверни усилия, за да не се издаде, дори клепачите му не трепнаха. Чу въпросите на Кроуфорд и отговорите на Холис и си представи как пръстите й нежно превързват раната на другия, докато той лежеше безпомощен само на няколко крачки от тях, а кръвта му изтичаше…

Чу и вятъра, свирещ през счупеното стъкло. Беше много студено. Бузите и дланите му замръзнаха от допира до голия бетонен под. Имаше усещането, че лежи върху буца лед. Но едната му страна изгаряше, сякаш го пронизваха с нажежено желязо. Лявата страна на лицето му бе изтръпнала. Куршумът бе одраскал слепоочието, предизвиквайки интензивно кървене. Изтече толкова много кръв, че Холис и Кроуфорд го бяха помислили за мъртъв.

Тогава чу някакъв звук. Шум от стъпки. Все по-близо. Макган изви глава и опря брадичка на бетонния под, за да вижда по-голяма част от помещението. Стъпките идваха от чифт тъмнокафяви лъснати ботуши. Тихият, но смразяващ глас го накара за миг да забрави болката.

— Тя не беше за теб! Казах ти го още от самото начало. Трябваше да се откажеш от нея.

Макган изпъшка тежко, надигна се и с мъка се облегна на купчината паркет. Вдигна ръка, за да изтрие кръвта от очите си. Успя донякъде, но червената пелена пред очите му все още замрежваше лицето на Доусън Уайли, изправен пред него със снайпера в ръка.

— Тя… ме искаше — задъхано изрече Макган.

— Самата не знаеше какво иска — студено отвърна Уайли.

— Нямах друг избор… — изхърка Макган. — Бошан бе мъртъв. Нямаше никакво време… Моля те, трябва да ми помогнеш!

Уайли не му обърна внимание.

— Не си успял да намериш друг, който да ти свърши черната работа? На какво съм те учил, Пол? Винаги да си подготвяш поне един резервен вариант. Но ти прояви недопустима небрежност, а след това се паникьоса. Реши, че можеш да я използваш, че всичко ще бъде наред и няма да има никакви последствия.

Макган чу отново свистенето на вятъра и плясъка на полиетиленовите платна — сякаш бяха крила на огромен гарван.

— Дойдох, за да ти кажа, че така не бива да се постъпва.

Гневът на Макган заглуши болката.

— Искаш да кажеш, че си безгрешен?! Ако Холис знаеше какво си направил…

— Именно затова тя е недосегаема. — Уайли се приближи към него. — Иначе досега се справяше много добре, Пол. Имах големи надежди за теб. Дори те бях избрал за мой наследник. Но сега се превърна в тежест. Ти застраши мисията на Майстора. А което е още по-лошо, накара ОМЕГА да се раздвижи. Можеш да бъдеш сигурен, че Кроуфорд няма да се откаже. Ще продължи да души по следите на Майстора и ако успее да се добере до него, Майстора ще ме предаде. Какво мислиш, че ще предприеме ОМЕГА, когато се разбере, че аз, един от основателите й, съм наемал години наред точно тези убийци, които ОМЕГА издирва и се опитва да спре?

Уайли въздъхна.

— Може би не разбираш докрай моята работа, Пол: колко важно е да се осигури достъп до най-добрите професионалисти, да имаш възможност да им покажеш как да се изплъзват от агентите на ОМЕГА, за да могат да си вършат работата, да се завръщат в убежищата си, да бъдат по-умни и предвидливи от преследвачите си. Ти разруши толкова много, че дори не мога да ти го обясня. Не мога, наистина не мога.