Страхът на мъдреца (Част I)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-717-6
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част I)». Краткое содержание книги:
— Каква е метриката? — попитах аз с любопитство пряко себе си.
— Не знам нищо за метриката — все така разсеяно отвърна Симон, докато местеше пръст по страницата пред себе си. — Но стиховете звучат така:
— Нещо такова — с отсъстващ вид добави Симон, докато очите му продължаваха да преглеждат страниците пред него.
Видях как Фела обърна глава и погледна Симон така, сякаш е изненадана, че го вижда да седи там.
Не, по-скоро сякаш до този момент той просто бе заемал пространството край нея като някаква мебел. Но този път, когато го погледна, тя забеляза всичко в него — пясъчнорусата му коса, линията на челюстта му, ширината на раменете му под ризата. Този път, когато го погледна, тя наистина го видя.
Нека кажа следното. Цялото ужасно и досадно време, прекарано в ровене в Архива, си заслужаваше дори и само за да видя как това се случва. Кръвта и страхът от смъртта си струваха, за да стана свидетел на момента, в който Фела се влюбва в Симон. Макар и съвсем малко. Беше първият плах полъх на любовта, толкова слаб, че може би самата тя не го забеляза. Не беше нещо драматично като блясък на светкавица, последван от грохота на гръмотевица. По-скоро напомняше за искрата, проблясваща при удара на кремък в стомана и угасваща твърде бързо, за да успееш да я забележиш. Но все пак знаеш, че тя е някъде там, готова да се разгори.
— Кой ти е чел поезия от Елд Винтик? — попита Уил.
Фела примигна и се загледа отново в книгата.
— Куклата — отвърна Сим. — Първия път, когато го срещнах.
— Куклата! — Уил изглеждаше така, сякаш бе готов сам да си оскубе косата. — Бог да ме порази! Защо не отидохме при него за това? Ако има атурански превод на тази книга, той ще знае къде да го открием!
— Много пъти и аз самият се сещах същото през последните няколко дни — призна Симон. — Но той не е добре напоследък. Няма да ни е от голяма полза.
— Освен това Куклата знае какво е в списъка на забранените книги — добави Фела. — Съмнявам се, че би ни дал просто така нещо такова.
— Изглежда, че май всички освен мен познават този Куклата? — обадих се аз.
— Писарите го познават — потвърди Уилем.
— Мисля, че мога да скалъпя по-голямата част от този превод — заяви Симон и се обърна да ме погледне. — Според теб тази диаграма има ли някакъв смисъл? На мен ми изглежда като пълна безсмислица.
— Това са руни — посочих аз. — Ясно е като бял ден. А това са металургични символи. — Погледнах по-отблизо. — Останалото… Не знам. Може би съкращения. Вероятно ще можем да ги разгадаем, когато прочетем текста. — Усмихнах се и се обърнах към Фела. — Поздравления, ти все още си най-добрият писар на всички времена.
С помощта на Симон ми бяха нужни два дни, за да разшифровам диаграмите в „Скривани“. По-скоро дешифрирането ни отне един ден, а след това един ден ги проверявах отново и отново.
Щом като разбрах как трябва да конструирам грама, започнах да играя на някаква странна криеница с Амброуз. Имах нужда от цялата си концентрация, докато работя върху сигалдрията. Това означаваше да сваля гарда си. Затова можех да се занимавам с грама само когато бях сигурен, че Амброуз е зает с нещо друго.
Грамът беше деликатна работа. Гравировката беше малка и нямаше място за грешка. И това, че бях принуден да работя на пресекулки, не ми помагаше. Половин час, докато Амброуз пиеше кафе с млада жена в обществено кафене. Четирийсет минути, докато беше на лекция по символична логика. Цял час и половина, докато беше на бюрото в приемната на Архива.
Когато не можех да работя по грама, се занимавах с проекта си за забавление. Донякъде бях късметлия, че Килвин ме натовари със задачата да направя нещо достойно за ре’лар. Това ми осигуряваше идеалното извинение за многото време, което прекарвах в Рибарника.
През останалата част от времето си седях изтегнат в общата стая на „Златното пони“. Трябваше да се установя като редовен клиент там. Така нещата щяха да изглеждат по-малко подозрителни.