Ключът на страшния съд

Грей долови обвинителната нотка в гласа му. Обичайно веселото настроение на археолога бе изчезнало, прогонено от изтощението, ужаса и наистина сериозното разочарование. Само с една-единствена грешка бяха унищожили безценно илюстровано съкровище и бяха изгубили достъп до онова, което пазеше кръстът.

— Ами ако ключът е все още долу? — натъртено попита Уолас.

На Грей му писна.

— Не вярваш в това. Аз също не вярвам.

Думите му прозвучаха по-грубо, отколкото му се искаше, но и той беше уморен.

— Защо си толкова сигурен? — попита Уолас.

— Защото отец Джовани си е тръгнал. Продължил е да търси. Мисля, че е решил загадката на кръста, намерил е някоя празна камера, където някога се е намирал ключът, след което е продължил нататък, вземайки единственото, което му е било нужно.

— Реликвата от гроба — обади се Рейчъл.

Грей се загледа в бурята.

— Ключът е някъде другаде. Не мисля, че кръстът е помогнал особено на отец Джовани. Именно затова е продължил търсенето, както трябва да направим и ние.

— Но къде? — попита Уолас. — Откъде изобщо да започнем? Пак сме в изходна позиция.

— Не, не е така — отвърна Грей.

— Защо да не е?

Грей подмина въпроса на професора и се обърна към Рейчъл.

— Откъде знаеш толкова много за свети Малахия?

Тя се размърда върху дъските, явно изненадана от въпроса му.

— От вуйчо Вигор. Той може да говори часове наред за свети Малахия и предсказанията му.

Грей подозираше, че ще чуе тъкмо това. Монсеньор Верона винаги бе проявявал страстен интерес към загадките на ранната Църква и търсеше истините зад легендите. Фигура като Малахия несъмнено би грабнала цялото му внимание и въображение.

— Именно затова отец Джовани е търсел вуйчо ти — каза той. — Знаел е, че ключът към загадката се намира в живота на светеца. И затова се е обърнал към най-големия капацитет, когото познава.

— Вигор Верона — обади се Уолас и се поизправи, без да обръща внимание на вятъра и дъжда.

— Може би Марко е знаел за машинациите на „Виатус“ или пък просто е имал някакви съмнения. Подозирам обаче, че колкото по-дълбоко е навлизал в тази област на проклятия и чудеса, толкова повече е разбирал какво му се струпва върху главата. Именно затова му е трябвало експертното мнение и закрилата на Църквата.

— Но ги е потърсил твърде късно — мрачно се обади Сейчан от края на ремаркето. — Някой е знаел, че смята да го направи.

Грей кимна и каза:

— Ако искаме да открием къде е скрит ключът на Страшния съд, ще ни трябва експерт по свети Малахия.

— Но Верона е все още в кома — каза Уолас.

— Няма значение. Разполагаме и с друг човек, който знае не по-малко.

Обърна се към Рейчъл.