Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
Мъжът прибра в джоба си списъка с нужните неща, които трябваше да купи, и обеща на испански вечерта да се върне с всички части и инструменти.
Рашид беше сигурен, че оръжието му ще свърши работата много ефикасно, ще убие регионалната директорка на Агенция за борба с наркотиците Барбара Самърс и всички останали на църковния пикник в радиус на десет метра от нея, а вероятно и повече, зависи колко човека чакат на опашката за сладолед, където ще бъде поставено взривното устройство.
Той кимна към стаята, където държаха мексиканските заложници, и попита Дебелия:
- Компанията му събра ли откупа?
- Да, да, потвърдено е. Семейството е осведомено. Тръгват си довечера, веднага щом бъде преведена и последната част от сумата. - Той се взря в Рашид. - Просто бизнес, нали разбираш?
- Да, да, просто бизнес - каза Рашид и си помисли: „Не, всъщност не е така.“
Дебелия влезе в кухнята, където отвори хладилника и за изненада на Рашид не си взе бира, а две кофички гръцко кисело мляко. Изгледа арабина, отвори и двете кофички и изяде първо едната, а после и другата с пластмасова лъжица, застанал насред стаята. След това избърса устата си с хартиена салфетка, хвърли празните кофички в кошчето и отпи вода от бутилката.
- Сеньор, ще се видим скоро. - Ръкуваха се и Дебелия излезе, като влачеше обувките си с изтрити четвъртити токове.
Щом вратата се затвори, арабинът се приближи до прозореца и надникна навън. Мъжът се качи в мерцедес, който се наклони на една страна. Дизеловият двигател изкашля и запали, после колата потегли по алеята и вдигна подире си облак прах.
Рашид остана на прозореца десет минути. Никакви признаци за наблюдение, никакви съседи, които са се озъртат неловко, докато минават покрай къщата. Никакви пердета, които да се размърдват на прозорците. Кучетата се мотаеха спокойно и не се чуваше лай, който да говори за натрапници на невидими места наоколо.
Откъм спалнята се разнесоха гласове. И после тих шум, който отначало не можа да определи - неравномерен, извисяващ се и заглъхващ. Звукът се стабилизира и тогава той разбра, че е детски плач. Момиченцето. Казали му бяха, че ше се прибере у дома, но то не вярваше. Искаше да си бъде у дома веднага, при плюшената си играчка, в легълцето си, със своето одеялце.
Рашид се замисли за сестра си, която бе убита в Газа заедно с две свои съученички. Сестра му... не по-голяма от това момиченце. Тя не бе имала шанса дори да се разплаче.
Той пийна още чай и разгледа схемите, заслушан в печалния глас на момиченцето, който му звучеше още по-съкрушително, заглушен от стените, сякаш тя бе призрак, затворен за вечни времена в тази прашна гробница.
69.
Фразата „стая на смъртта“ звучеше като от научнофантастичен филм или като оперативен център от сериала „24“.
Обаче Наземната контролна станция на НРОС беше неприветливо място, което приличаше на склад на средно голям застрахователен бизнес или рекламна агенция. Намираше се в каравана с размери дванайсет на четири и половина метра и беше разделена на две помещения. От паркинга на НРОС се влизаше в офисната част. Покрай стената бяха подредени кашони на различна възраст със загадъчни надписи, някои празни, други - с документи, хартиени чашки или почистващи препарати. Комуникационен център, в момента незает. Компютри. В единия ъгъл имаше очукано сиво бюро и кафяв стол, върху което се мъдреха неподредени папки, все едно на някоя секретарка ѝ беше омръзнало да намира съответното чекмедже и просто се беше отказала. На пода имаше метла, кутия с празни бутилки от минерална вода, обогатена с витамини, и счупена лампа. Вестници. Електрически крушки. Кабели. Списание „Ранърс Уърлд“.
За украса - карти на Карибите, Мексико, Канада и Централна Америка, както и на Ирак, и няколко плаката на Агенцията за безопасност на труда, които предупреждаваха колко е опасно да вдигаш тежко е превит гръб и да не пиеш достатъчно вода в горещите дни.
Мястото беше полутъмно, лампите на тавана рядко светеха. Като че ли тайните се пазят по-добре в сумрак.