Фюри
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Фюри». Краткое содержание книги:
— Говори с мен. Боря се да остана с теб, но тъмнината е толкова близо.
Ели погледна надолу към главата му, която почиваше в скута й и откри, че я наблюдава. Когато погледите им се срещнаха, неговият беше изпълнен с объркване.
— Тук съм, Фюри. — Усмихна му се насила, опитвайки да скрие тревогата и притеснението си. — Ще те държа, докато се почувстваш отново на себе си.
— Успях ли да нараня някого? Много ми е трудно да мисля и да си спомня.
— Всички са добре. — Надяваше се Брийз да не е много ранена, но сега нямаше да го споменава.
Той стисна очите си здраво.
— Искам те.
Ели се напрегна.
— Фюри? Позволи ми да облека някаква дреха.
Той поклати глава.
— Голотата ти ме отвлича от яростта и не ме притеснява. Ще усещам аромата ти, независимо с какво си облечена. Ти кървиш. Нараних ли те?
— Не. Имам няколко порязвания и драскотини от катеренето по задната стена, докато се опитвах да стигна до теб. — Обърна крака си, за да го разгледа по-добре. Разрезът изглеждаше по-голям, отколкото си мислеше, и тя видя размазаната кръв по килима. — Кракът ми кърви. Ако се мръднеш малко, мога да поставя нещо под него. В противен случай ще изцапам целия килим.
— Не ми пука.
Ели се засмя.
— Казваш го сега, защото не си на себе си, но почакай до утре, когато ще се чудиш каква мебел да сложиш върху петното, за да го скриеш.
Фюри изстена.
— Обичам те, Ели.
— И аз те обичам. Как се чувстваш?
— Бесен — изръмжа той. — Толкова много гняв и болка. Чувствам се така, сякаш кожата ми гори.
— Просто ме прегърни.
— Не мисля, че мога да те пусна. Сигурна ли си, че не съм ти причинил болка?
— Сигурна съм. Не си ме наранил. Само ме изплаши…
Вратата на спалнята се открехна. Ели погледна натам. Фюри се напрегна и изръмжа. Появи се главата на Триша, която надникна вътре.
— Добре ли си?
Ели погали Фюри по гърба, за да го успокои.
— Ние сме добре — отговори високо Ели, за да я чуят всички, надявайки се да е вярно. Гласът й стана нежен: — Спокойно, Фюри. Това е доктор Триша.
— Ще ми позволите ли да вляза — прошепна тя. — Трябва да го прегледам, ако е възможно.
Ели се вгледа във Фюри, не беше сигурна дали е безопасно да допусне до него други хора.
— Дръж се за мен, Фюри. Триша наистина трябва да те прегледа, за да опита да ти помогне.
— Не — изръмжа той. Ръцете му се свиха болезнено около нея, обърна глава, за да я погледне. — Ти си моя. Не могат да те вземат от мен.
— Няма да ходя никъде. Няма да се движа, става ли? Моля те, позволи й да те прегледа. Докато тя го прави, ние ще останем така прегърнати.
Фюри си пое накъсано дъх и примигна към Ели. Той рязко кимна с глава и свря лицето си в корема й. Ели погледна Триша. Лекарката се измъкна иззад вратата и внимателно влезе в стаята.
— Имам нужда от Тед, Ели. Той може според симптомите да определи какви медикаменти са били дадени на Фюри.
Голото тяло на Ели потрепери.
— Може ли най-напред да ми дадеш да облека нещо?
Триша прекрачи отломките, за да стигне до леглото. Издърпа завивката от матрака и колебливо се приближи към тях. Опита се внимателно да я увие около младата жена, като гледаше да не докосва Фюри. Ели се поколеба, разбрала, че за да се покрие, по-голяма част от завивката трябва да обхване и Фюри, тъй като се бе притиснал плътно около нея.
— Така няма да стане. Защо не ми дадеш една риза от гардероба? — Внезапно си спомни, че гардеробът бе паднал с лицевата страна надолу. Въздъхна. — Какво ще кажеш за тази, която той съблече? Виждаш ли я някъде?
Триша захвърли завивката и тръгна към ъгъла, внимателно стъпвайки върху счупените парчета огледало, които хрущяха под обувките й. Вдигна скъсаната риза на Фюри и я подаде на Ели. Тя трябваше да го пусне, за да може да се облече. За секунда, ръцете й се махнаха от гърба и косата му, той се напрегна, стисна я още по-силно и зарови лице дълбоко в корема й. Ели бързо пъхна ризата отпред, за да покрие гърдите си, и погали Фюри отново. Треперенето му незабавно намаля от успокояващото й докосване и той се отпусна достатъчно, че да не забива лицето си болезнено в корема й.
— Тук съм — прошепна му Ели, за да го увери. — Просто ме дръж. Те ще разберат какво ти има, за да ти помогнат и да ти стане по-добре. — Ели погледна към Триша. — Мисля, че сега можеш да го повикаш. Гърдите ми са покрити, а останалата част не се вижда от Фюри, увит така около мен, нали?
Триша поклати глава.
— В края на краищата, ние сме лекари. Той не ти ли причини болка?
— Добре съм. Казах ти, че Фюри никога няма да ме нарани. — Той изръмжа в отговор. Ели го държеше здраво, с едната си ръка масажираше гърба му, а пръстите на другата прокарваше през косата му. — Шшт, Фюри. Всичко е наред. Просто се залепи за мен.