Звездният отбор

Като се стараеше да не се натрапва, Дейвид наблюдаваше лицата на заседателите. Всички те попиваха внимателно думите й. Започнаха да вярват в продукта. Самият Дейвид се чувстваше все по-убеден в качествата му.

Мисис Карос изброи експертите, които смяташе да призове като свидетели — изтъкнати лекари и учени от клиниката „Майо“, клиниката в Кливланд и Харвардския медицински факултет. Тези мъже и жени изследваха от години ефектите на „Крейокс“ и познаваха медикамента далеч по-добре от „дилетантите“, с които разполагаха адвокатите на отсрещната страна.

Преди да свърши, мисис Карос изрази увереността си, че щом показанията приключат, съдебните заседатели няма да изпитват и най-малкото колебание относно безобидността на „Крейокс“. Тогава те щяха да се оттеглят и да вземат бързо решение в полза на нейния клиент.

Дейвид наблюдаваше седемте мъже, докато адвокатката се отдалечаваше. Всички четиринайсет очи бяха приковани в нея. Той погледна часовника си. Петдесет и осем минути. Времето бе отлетяло.

Няколко техници монтираха два огромни екрана в залата. Докато работеха, съдия Сийрайт обясни на заседателите, че ще изгледат показанията на ищцата мисис Айрис Клопек, която не можеше да присъства поради здравословни причини. Видеозаписът бе направен на 30 март в един хотел в центъра на Чикаго. Съдията увери заседателите, че подобна практика е съвсем обичайна и не бива по никакъв начин да влияе върху тяхното мнение.

Лампите угаснаха и изведнъж в залата се появи огромната Айрис, която се мръщеше пред камерата. Изглеждаше стъписана, смутена и замаяна от силни лекарства. Записът бе изрязан предварително, за да се отстранят всички неприятни сцени и кавгите между адвокатите. След като говори на по-общи теми, Айрис стигна до Пърси — неговата роля като баща, професионалния му опит, навиците му и подробностите около смъртта му. На екрана се появиха различни доказателства — снимка на Айрис и Пърси, които се плискаха във водата с малкия Клинт (още в онези години двамата родители бяха болезнено пълни); снимка на Пърси и негови приятели, застанали пред някакъв грил, готови да погълнат огромно количество наденички и хамбургери на 4 юли; трета снимка на Пърси, който седеше на люлеещ се стол с рижавата котка в скута си. Люлеенето на стол като че ли бе единственото му физическо упражнение. Скоро снимките създадоха съвсем точен, но не и красив образ на Пърси. Той беше прекалено дебел, бе се хранил неконтролируемо, никога не бе спортувал и бе умрял твърде рано, като причината за смъртта му изглеждаше повече от очевидна. В някои моменти Айрис реагираше емоционално. В други се държеше неадекватно. Видеозаписът не будеше съчувствие, но нейните адвокати осъзнаваха, че той ще им навреди много по-малко, отколкото появата й в съдебната зала. Редактиран, филмът траеше осемдесет и седем минути. Всички в залата си отдъхнаха, когато свърши.