Първата дама
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Първата дама». Краткое содержание книги:
Дрехите им полетяха на пода и само след миг двамата бяха в леглото. Той легна върху нея и жадно пое устата й в своята. Тя се остави в ръцете му, отдаде се напълно на огромното му тяло и се отвори за мощното му проникване.
Любиха се дръзко, поривисто, без почивка и без да таят нищо в себе си… освен думите за любов, която тя не би могла да му признае, и каквато той не изпитваше към нея.
След като приключиха, той я погали с такава нежност, като че беше миниатюрна и крехка статуетка, която можеше лесно да се счупи. Целуна челото й, крайчеца на очите й, връхчето на носа й. Целуваше я така, сякаш искаше да запамети очертанията на лицето й.
Тя опря палец в ямката над ключицата му и го целуна по гърдите.
Мат погали рамото й и потопи лице в косите й. Нийли усети, че той отново се възбужда и прокара пръсти по стегнатия му корем, за да го стимулира още повече.
Мат зашепна в ухото й:
— Има нещо, което трябва да знаеш за мен.
Звучеше тъжно, но времето се беше превърнало в неин враг… Тя плъзна пръсти по-надолу.
— По-късно.
Той изстена, когато тя го докосна. А после улови плъзгащата й се ръка.
— Сега трябва да ти го кажа. От доста отдавна го отлагам.
— Момичетата скоро ще се приберат. Още един последен път.
Той се претърколи настрани така, че да може да я вижда. Беше в такова мрачно настроение, че тя усети да я побиват тръпки.
— Трябваше да ти кажа още снощи — дори по-рано — но все отлагах. Знам, че няма да ти хареса.
Желанието й за секс се изпари. Тя чакаше, той се колебаеше и тя усети да й се повдига.
— Ти си женен.
— Не! — Очите му блеснаха от обида. — За какъв ме вземаш?
Тя усети да я обзема слабост и облекчение едновременно, и се отпусна отново на възглавницата. Нищо друго не би могло да бъде толкова лошо като това.
— Нийли, аз не работя в стоманодобивна фабрика.
Тя извърна глава и погледна нагоре към него. Изглеждаше така разстроен. Толкова сериозен. Прииска й се да го успокои, да му каже, че каквото и да го притеснява, то няма значение.
— Аз съм журналист.
Светът се преобърна за нея.
— Опитах се да ти го кажа в ресторанта снощи, но постъпих като егоист. Исках още една нощ да бъдем заедно.
Мълчалив крясък отекна в треперещото й тяло.
Той започна да говори:
— … работех в Лос Анджелис… в таблоидна телевизия… мразех работата си…
Тя плуваше като в мъгла.
— … търсех някоя наистина голяма история, така че да си вдигна гордо главата, но…
— Голяма история? — отекна като ехо тя, думите му най-накрая стигнаха до съзнанието й.
— Аз се продадох, Нийли. Но разбрах, че парите нищо не означават, ако изгубиш самоуважението си.
Нейният глас като че идваше някъде отдалеч:
— И това съм аз? Твоята голяма история? Билетът ти за връщане към самоуважението?
— Не! Моля те, не ме гледай лака!
Беше твърде жестоко. Най-интимните й моменти изобщо не се оказаха толкова интимни и тайни. Беше спала с врага си.
— Нямам намерение да ти навредя — каза й той.
— Няма да пишеш за мен?
Колебанието му трая само секунди, но и те й бяха достатъчни. Тя скочи от леглото и събра дрехите си.
— Ще тръгна веднага, след като се сбогувам с Луси — реши Нийли.
— Почакай. Нека да ти обясня…
И тя го изчака. Изчака го да се надигне от леглото… да се опита да намери подходящи думи… но тези, които най-накрая успя да намери, не й се сториха убедителни:
— Нямам намерение да ти навредя.
Трябваше веднага да отиде в банята, защото рискуваше да повърне пред него. Спомни си какво му беше разказала за Денис и това я накара да изпита омраза към себе си. Макар да не беше потвърдила нищо, му беше позволила да я люби и той знаеше със сигурност.
— Нийли — изрече той меко, — давам ти думата си, че няма да те предам.
Тя усети сухота в гърлото си и заговори дрезгаво:
— Късно е. Вече го направи.
И побягна като сляпа към банята, влетя в нея и затвори вратата след себе си.
Сега Мат се сети за поне дузина по-подходящи изрази, с които би могъл да я убеди. Можеше да подходи с по-спокойно темпо, а той просто беше избъбрил всичко на един дъх. Трябваше да е по-внимателен и да направи всичко възможно тази нейна порцеланова кожа да не изгуби блясък от притеснение и тези нейни сини като синия цвят на американското знаме очи да не помръкнат.