Кралят отвъд Портата [bg]

Катерача кимна, удивен от собствената си глупост. Колко лесно беше един човек да се издаде сам.

Магир гледаше как Катерача си слага черната броня и размишляваше. Той не беше глупак и усещаше напрежението в графа. В този момент разбра, че не всичко е такова, каквото си бе мислел. Ала духът на Джоаким му се бе доверил.

Това бе достатъчно за него.

Катерача пристегна каишите на седлото на черния кон и се метна на седлото, закачайки шлема на него.

— Довиждане, приятелю — каза той.

— Нека богът на късмета те пази — отвърна Магир.

Катерача пришпори жребеца сред дърветата. Язди повече от час, докато най-накрая портите на Делнох не се появиха пред него, а зад тях — великата стена, покриваща прохода. Толкова време бе минало, откакто не бе виждал дома си.

Двама стражи козируваха, когато той мина под арката и се обърна наляво към вратата на крепостта. Един войник се приближи и пое юздите му, за да слезе от седлото.

— Отведи ме при гана — нареди Катерача.

— Ган Палдин спи, сър.

— Тогава го събуди! — каза рязко Катерача, поддържайки гласа си студен и безжизнен.

— Да, сър. Последвайте ме — отвърна бързо мъжът.

Той поведе Катерача по дългия осветен от факли коридор, през Залата на Героите, край чиито стени се издигаха статуи. Накрая изкачиха стълбището до покоите на Палдин. Някога те бяха принадлежали на дядото на Катерача. Стражът почука на вратата няколко пъти, докато най-накрая един сънен глас отговори и вратата се отвори. Ган Палдин тъкмо си намяташе вълнена роба. Той беше нисък мъж на средна възраст, с големи изпъкнали тъмни очи. Катерача моментално изпита антипатия към него.

— Това не можеше ли да почака? — попита раздразнено ганът.

Катерача му подаде свитъка и Палдин го отвори и го прочете бързо.

— Е — каза той, — това ли е? Или има и някакво лично послание?

— Имам и друго съобщение, господарю. От самия император. Той очаква помощ от севера и ти нарежда да пуснеш надирския генерал през портите. Разбра ли?

— Колко странно — промърмори Палдин. — Да ги пусна, казваш?

— Точно така.

Ганът се завъртя и сграбчи кинжала от масата до леглото си. Острието се стрелна и застина пред гърлото на Катерача.

— Тогава може би ще ми обясниш какво означава това съобщение? — каза той и подаде свитъка на Катерача.