Чуждоземецът [bg]

Аш сложи ръка на рамото му.

— Просто дишай — каза възрастният мъж.

— Да, учителю — отвърна Нико и плъзна острието в ножницата.

— Тогава до утре — обърна се Аш към Барача.

— Да. До утре. И се увери, че си взел нужните предпазни мерки.

Аш тихо даде указания на Нико да ги води.

По пътя на връщане раната на Аш кървеше обилно. Двамата с Нико се опитаха да спрат кръвта, но тя продължаваше да се стича надолу по ръката на рьошуна и да капе от пръстите му. Аш отказа да вземат трамвай до хосталиото, защото реши, че ще се набива на очи твърде много. Той притискаше парче плат от туниката си върху раната по целия път обратно и не каза нищо на Нико, когато парцалът и пръстите му започнаха да проблясват от стичащата се кръв. По настояване на младия мъж на два пъти спираха край по-дълбоки локви. Аш се опита, доколкото може, да измие кръвта от ръцете си.

— Зрението ти възвърна ли се? — попита Нико и разтърси ръце, за да ги изсуши.

— Да. Погледът ми се прояснява.

— Не разбирам. Какво ти има?

— Нищо ми няма, вече ти казах. Страдам от главоболие. Когато то е прекалено силно, понякога ми е трудно да виждам.

Нико не настоя повече. Не искаше да го прави сега, когато учителят му изпитваше болка.

Когато почти час по-късно най-сетне се върнаха в хосталиото, и двамата бяха много изтощени. Без затруднения минаха покрай дремещия служител на нощна смяна и изкачиха четирите етажа, без да мислят за нищо друго, освен да се строполят в леглата си.

Заключиха вратата на тъмната си стая с четвърт марвел от купчината монети, които Аш беше оставил в легена. Пъхнаха още четвърт в процепа под газовата лампа и я запалиха с клечка кибрит. Още две монети бяха нужни, за да разгънат леглата си.

Преди да заспят обаче, трябваше да се погрижат за раната на Аш. Нико използва още четвърт марвел, за да завърти крана на чешмата и да напълни легена с вода. Останалите монети все още лежаха на дъното му. През това време Аш взе аптечката и започна да рови в малката чантичка за стерилизирани превръзки, шишенце спирт, игла и конец.

Старецът сипа малко спирт в раната и изстена със стиснати зъби. Порязването не беше прекалено дълбоко, но беше отворено и розово. Плътта около него по дължината на цялата горна част на ръката беше посиняла до тъмномораво. Аш сипа още спирт върху превръзките. Използва кибрит, за да нагрее края на иглата до червено, след това я вдяна прецизно, макар че пръстите му трепереха, докато кръвта се стичаше по ръката му. Подаде вдянатата игла на Нико и каза:

— Заший ме, момче.

Нико се олюляваше на краката си. Едва държеше очите си отворени. Тялото му трепереше от изтощение и всеки момент щеше да се строполи. От това обаче нямаше измъкване. Той взе иглата и седна до възрастния мъж. Опита се да убеди себе си, че знае какво върши, че в манастира е внимавал по време на уроците по полева хирургия, вместо да си прави шеги с Алеас.