Съкровището в Сребърното езеро
- Автор: Май Карл
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Год: Изд. "Отечество"
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Съкровището в Сребърното езеро». Краткое содержание книги:
Това беше толкова наивно, че той изобщо не получи отговор. Червенокожият повтори подканата си още два пъти и след като пак не получи отговор, добави:
— Ако белите мъже не ни се подчинят, ще ги убием. Олд Шетърхенд му отговори:
— Какво лошо сме сторили на червенокожите воини, та са ни обградили и искат да ни нападнат?
— Вие сте от онези кучета, които избиха нашите воини и откраднаха конете ни.
— Лъжеш се. Само двама от тези разбойници са тук; преди малко дойдоха при нас и когато разбрах, че са врагове на юта, ги проснах с юмрука си. Не са умрели, скоро ще се съвземат. Ако желаете, можете да ги вземете.
— Искаш да ни подмамиш, за да ни избиете!
— Не. Кой си ти? Как се казваш?
— Аз съм Овутс Ават, вождът на юта.
— Познавам те. Големия вълк има силно тяло и силен дух. Той предвожда ямпа-юта във военните походи, неговото племе е храбро и справедливо и сигурно няма да иска да накаже невинни хора за греховете на виновните.
— Говориш като жена. Вайкаш се, за да си спасиш живота. Наричаш се невинен от страх пред смъртта. Аз те презирам. Как ти е името? Сигурно ще да е име на някое старо, сляпо куче.
— А нима самият Голям вълк не е сляп? Изглежда, че не може да види конете ни. Нима те са били някога собственост на юта? Между тях има и едно муле. И то ли е откраднато от юта? Как е възможно Големия вълк да ни мисли за конекрадци? Нека погледне черния ми жребец! Имали ли са юта някога такова животно? То е от онази порода, която се отглежда само за Винету, великия вожд на апачите, и за неговите приятели. Нека воините на юта чуят дали името ми е име на куче. Бледоликите ме наричат Олд Шетърхенд; на езика на юта това име означава Покай Му — Убиващата ръка.
Вождът не отговори веднага и настъпилата тишина трая няколко минути. Това беше сигурен признак, че името на ловеца е направило силно впечатление. След като изминаха няколко минути, гласът на Големия вълк се разнесе отново.
— Бледоликият се представя за Олд Шетърхенд, но ние не му вярваме. Олд Шетърхенд е безстрашен, а на тебе страхът ти е отнел смелостта да се покажеш пред нас.
— Ако всичко това е вярно, тогава воините на юта се страхуват повече от мене, защото са се скрили заедно с тебе само от четирима мъже. А аз ще ти докажа, че не знам що е страх. Сега ще ме видите. — Той се измъкна от скривалището си и се изкачи на най-високата скала, огледа се бавно наоколо, като стоеше така отпуснато и безгрижно, сякаш никакви пушки не го заплашваха с куршумите си.
— Инг Покай Му, инг Покай Му, хау! — разнесоха се няколко силни гласа. — Той е «Убиващата ръка», той е «Убиващата ръка» наистина!
Уестманът продължи да стои безстрашно и извика на вожда:
— Чу ли как твоите воини доказаха кой съм? Сега вярваш ли, че аз съм наистина Олд Шетърхенд?
— Вярвам ти. Смелостта ти е голяма. Куршумите ни стигат много по-надалеч, отколкото си застанал. Колко Лесно може да изгърми някоя наша пушка!
— Но няма да стане, защото воините на юта са храбреци, а не убийци. А освен това, ако ме убиете, за моята смърт ще ви бъде жестоко отмъстено.
— Не се боим от никакво отмъщение!
— Но то ще ви настигне навсякъде и ще ви унищожи, без да ви пита дали се боите от него, или не. Аз изпълних желанието на Големия вълк и му се показах. Защо самият той се крие все още? Страх ли го е, или мисли, че съм подъл убиец, който иска да го застреля?
— Вождът на юта не се бои. Той знае, че Олд Шетърхенд прибягва до оръжието си само когато е нападнат; сега ще се покаже.
Той излезе иззад дървото, така че цялата му великанска фигура можеше да се види.
— Сега доволен ли е Олд Шетърхенд? — попита той.
— Не. Бих искал да говоря с тебе по-отблизо, за да чуя по-добре желанията ви. Приближи се на половината разстояние между нас, аз ще сляза от скалите и ще дойда при теб. Там ще седнем заедно да се съвещаваме, както подобава на двама достойни воини и вождове.
— А не е ли по-добре ти да дойдеш при нас?
— Не, и единият, и другият трябва да покажат взаимното си уважение, като изминат един срещу друг еднакво разстояние.
— Но в такъв случай на поляната ще бъда изложен на изстрелите на твоите хора.
— Давам ти дума, че няма да ти се случи нищо лошо. Моите хора биха стреляли само ако воините ти ми изпратят някой куршум. В такъв случай ти наистина ще бъдеш загубен.
— Щом Олд Шетърхенд дава думата си, тогава съм спокоен, той държи на нея като на най-свята клетва. Ще дойда. А какво оръжие ще носи белият ловец?
— Ще оставя тук всичките си оръжия, но ти си свободен да правиш каквото пожелаеш.
— Големия вълк ще покаже, че има не по-малко смелост и доверие. Слез от скалите!