Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Да предположим, че след няколко минути детето отново се върне при лампата. Пак го дръпнете и му отвлечете вниманието веднага, твърдо, но приветливо. Същевременно кажете „Не, не!“. Седнете с него за минутка и му покажете какво може да прави с новата играчка. Ако е необходимо, този път вдигнете лампата или даже го изведете от стаята. Вие тактично, но твърдо му показвате, че сте абсолютно сигурни в своето намерение и че лампата не е за игра. Не прибягвайте до ултиматоми, до спорове, до намръщени погледи, не се сърдете. Така едва ли ще постигнете целта, а само ще засилите неговото упорство (фиг. 17).
Може би ще кажете: „Но то няма да се научи, ако не му покажа, че е лошо“. Разбира се, че ще се научи. Впрочем то по-лесно ще усвои урока, когато му се говори с делови тон и по категоричен начин. Когато вие неодобрително заклатите пръст към едно бебе, което още не разбира какво означава „не“, вашето раздразнение само засилва неговото непослушание. Няма Да е по-добре, ако хванете детето и сериозно му поговорите, защото вие го лишавате от възможността да отстъпи с достойнство или да се отвлече с нещо друго: Единственото, което му остава, е смирено да се предаде или да ви предизвика.
Спомням си за г-жа Т., която горчиво се оплакваше, че 16-месечната й дъщеря била непослушна. Точно в този момент Сузи, хубаво и смело момиченце, влезе в стаята. Г-жа Т. веднага я погледна неодобрително и каза: „Помни, че не трябва да се Доближаваш до радиото“. Сузи никак и не мислеше за радиото, но сега вниманието й се насочи именно натам. Тя се обърна и бавно тръгна към него. Г-жа Т. изпадаше в паника всеки път, когато някое от децата й проявяваше признаци на самостоятелност. Тя се ужасяваше от мисълта, че няма да може да ги контролира. В своя страх повдига въпроси, за които изобщо не би трябвало да се говори. Това напомня човек, който се учи да кара велосипед и вижда камък някъде далеч по пътя. Това толкова го обезпокоява, че той кара право към камъка.
Фиг. 17. По-добре преместете предмета и отвлечете вниманието му, отколкото да казвате: „Не, не!“
Ако едно дете се приближава към гореща печка, майката няма да седи спокойно и отдалеч да му извика с неодобрителен глас: „Не-е-е!“. Тя, разбира се, скача и го дръпва. И това е естественият начин да спре детето, ако действително иска да го спре, а не да се впусне в безплодни наставления.
405. Не бързайте и действувайте решително. Майката води всеки ден със себе си в магазина своето момченце на 1 година и 9 месеца. Но тя се оплаква, че вместо да върви направо, детето се разхожда по тротоара и се качва по стълбите на всяка къща. Колкото повече го вика, толкова повече то се бави. Когато му се скара, то тича в обратна посока. Тя се страхува, че неговото възпитание се превръща в труден проблем. Това още не е такъв проблем, но може да стане. На тази възраст детето не може да помни, че целта на разходката е отиването в магазина. Неговата природа го кара да изследва всичко, което среща по пътя си. Всяко повикване на майката го подсеща, че то трябва да отстоява своята независимост. Какво може да направи майката? Ако трябва бързо да иде до магазина, би могла да вземе детето в количката. Но ако тя използува отиването в магазина и за разходка, тя би трябвало да се забави по пътя четири пъти по-дълго време, отколкото ако е сама, и да остави детето да се отклонява тук и там. Ако тя се движи много бавно, детето непременно ще иска от време на време да я настигне.
Ето и друг проблем: време е за обяд, но малкото ви дете изцяло е погълнато от играта с пясък. Ако му кажете: „Време е да се приберем“ с тон, който означава „повече не можеш да си играеш“, то ще се съпротивява. Но ако вие весело му предложите „Хайде да изкачим стълбите“, може би само ще тръгне с вас. Но да предположим, че този ден то е уморено и отпуснато и че в къщи нищо не го привлича. То веднага почва да упорствува. Моят съвет е спокойно да го вдигнете и да го внесете в къщи на ръце, даже и да плаче и да рита като малко прасенце. Правете това уверено, като че ли му казвате: „Знам, че си изморено и сърдито. Но когато дойде време за прибиране, трябва да се приберем“. Не му се карайте; това няма да го накара да види грешката в държанието си. Не спорете с него, защото то няма да промени намерението си, а вие само ще се разстроите. Малкото дете, което се чувствува нещастно и прави сцена, се успокоява вътрешно, ако усети, че майка му знае какво да направи, без да се сърди.
406. Когато детето изпуска и хвърля предмети. На около 1-годишна възраст бебето се научава нарочно да изпуска нещата (фиг. 18). То се надвесва от стола си и сериозно пуска храна на пода или изхвърля една след друга играчките от креватчето си. След това плаче за тях. Раздразнената майка ще помисли, че нарочно я разиграва. Но то не мисли за нея. То е очаровано от новото си умение. То иска да го прави по цял Ден, както момчето иска да кара новия си велосипед. Ако вдигнете предмета, то разбира, че това е игра за двама и още повече се радва. По-добре е да не го свиквате веднага да вдигате изпуснатите играчки. Когато започне така да се забавлява, сложете го на земята. Вържете любимите му играчки за перилата на креватчето с 30 сантиметрови канапчета (ако са по-дълги, бебето може опасно да се оплете в тях). Завържете някои други играчки за количката му. Вие не бихте искали да хвърля храна от високия стол, на който седи, но то няма да почне да хвърля, докато не се е нахранило. Щом започне да хвърля храна на пода, незабавно приберете храната и го сложете долу да играе. Ако се карате на бебето да не пуска неща на земята, вие нищо няма да постигнете — само ще се разстроите.