Насила оженена
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Насила оженена». Краткое содержание книги:
— Трябва да ида там, независимо колко искам да остана с тебе — въздъхна жално Марсел. — И както казваш, Онор ще бъде тук, за да те наглежда, докато ме няма. — Той полека прегърна Габи. — Ще тръгна, преди ти да станеш, утре рано сутринта. Сигурна ли си, че всичко ще е наред? — запита той, вглеждайки се напрегнато в нея. — Нали изригванията няма да те изплашат? Напоследък си неспокойна, това ме притеснява, а не искам нищо да те тревожи в този период от бременността ти.
Нежната загриженост на Марсел дълбоко трогна Габи.
— Всичко ще бъде наред — увери го тя, по-убедена, отколкото всъщност беше. — Доктор Рено винаги е наблизо и Тилди може добре да се грижи за мене. Не искам ненужно да се притесняваш. Сега надзирателят и плантацията са по-важни от мене.
— Нищо не е по-важно от тебе, скъпа. И един ден ще ти докажа любовта си.
После той я целуна нежно, отведе я горе до спалнята й и се сбогува с нея, след като й хвърли такъв напрегнат поглед, изпълнен с любов и копнеж, че Габи почувства ужасна вина, задето не може да отговори на чувствата му.
Цяла нощ Мон Пеле показваше колко е сърдити посипваше всичко наоколо си с нови пластове пепел. По едно време през нощта Габи се принуди да затвори прозорците и да се измъчва в задушената, непроветряваща се стая. Въртеше се, мъчеше се да си намери място и накрая заспа преди зазоряване, като в сънищата й незнайно защо се явяваха Амали и Дамбала; сънищата й бяха така реални, че почти усещаше смъртоносната змия да пълзи по разтегнатата кожа на корема й.
Събуждайки се със силно трепване, цялата окъпана в пот, Габи се изви под тъпата болка, която започваше в кръста и се разпространяваше към корема. Като се помъчи да не обръща внимание на болките, тя стана от леглото с натежало тяло, а в ума й се мяркаха неясни тревожни чувства. Когато болката в корема се уталожи в тъпо туптене, тя въздъхна облекчена и започна своя ден, без да знае, че тъмни сили работят срещу нея.
Прекара по-хладните ранни часове на деня, шиейки бебешки дрешки, и едва към средата на следобеда бе готова да си подремне, изтощена от безсънието предната нощ. Почукване на входната врата я накара да спре насред стълбите. Като знаеше, че Тилди е в кухнята отзад и може би е заспала, Габи тежко се върна надолу, за да отговори на настоятелното чукане. Шокирана зърна Амали пред себе си, и ужасът й нарасна още повече, като си спомни, че тъкмо снощи бе сънувала ужасен сън за красивата любовница на Филип.
— Какво искаш? — запита Габи, опитвайки се да скрие трепването на гласа си. — Имаш Филип, защо не ме оставиш на мира?
Странните котешки очи на Амали се присвиха, оглеждайки издутия корем на Габи. Така, както изглежда, скоро ще роди, предположи Амали, оголила зъби в хитра усмивка, готвейки се да си отмъсти на единствения човек, който стоеше между нея и Филип, и то така, че възможно най-много да го нарани.
— Моля ви, пуснете ме да вляза — изрече с мил глас Амали, когато усети, че всеки момент ще й тръшнат вратата пред лицето. — Нещо ужасно се случи със съпруга ви.
Габи замръзна, стиснала дръжката, и това даде възможност на Амали да се възползва от мига; гъвкавото й тяло леко се промъкна покрай Габи и тя влезе в преддверието.
Със сърце, паднало в петите, Габи затвори вратата и тромаво се обърна с лице към Амали.
— Какво се е случило с Филип? — запита тя задавено с изкривено от безпокойство лице.
— Той е мъртъв! — изстреля Амали убедителната си лъжа. — Вчера една копиеноска го ухапа в банановата горичка!
Стомахът на Габи конвулсивно се сви, тя се хвана за гърлото, неверие и угризения пробягнаха по лицето й.
— Филип е мъртъв? Не! Не! Не е възможно! Щях да почувствам, ако бе мъртъв!
Едва тогава тя си спомни странната умора и безпокойството, които бе изпитвала вчера, спомни си мрачните предчувствия, с които се бе събудила сутринта. Всички признаци сочеха на бедата, бе принудена да го признае. Филип е мъртъв, точно както бе казала Амали!
Квартеронката изгледа хитро Габи, страхувайки се да покаже открито радостта си от нейната явна мъка.
— Не се безпокойте, госпожо Габи — измърка Амали, — бях при господин Филип, за да му дам утеха в последния му час. Той се държеше за мене и с последни сили говореше колко ме обича. — Направи драматична пауза, забелязвайки с едва скривана радост смаяното изражение на Габи, преди да й нанесе съкрушителния удар. — Когато господинът се върна от Белфонтен без вас, аз го направих по-щастлив, отколкото някога е бил. Споделях леглото му и страстта му беше безмерно силна. Той нито веднъж не спомена за вас или за копелето, което носите. Любеше се с мене често и диво…