Денят на Чакала

От една страна, макар да бе имала любовници в миналото, тя бе уважавана омъжена жена, отседнала само за една нощ в някакъв провинциален хотел, и нямаше навика да се оставя да бъде прелъстявана от напълно непознати. От друга страна, в момента бе най-податлива на изкушение и бе достатъчно откровена да си го признае.

Прекарала бе деня във Военната академия в Барселонет, високо в Алпите, за да присъства на абсолвентския парад на своя син — новопроизведен младши лейтенант в някогашния полк алпийски стрелци на нейния баща. Макар без съмнение да бе най-привлекателната майка на парада, гледката на нейния назначен в армията син, който получава новите си пагони, я накара да осъзнае обстоятелството, че само няколко месеца я делят от четиридесетте и е майка на пораснал син.

Можеше да мине за пет години по-млада, а понякога се чувствуваше с десет под възрастта си, съзнанието обаче, че синът й е на двадесет и вероятно вече спи с жени и повече няма да се връща през ваканциите за лов из горите около семейния замък, я накара да се замисли какво ще прави тя отсега нататък.

Приела бе усърдната галантност на задъхващия се стар полковник, командир на академията, както и възхитените погледи на розовобузите съученици на собственото й момче и внезапно се почувствува много самотна. От години знаеше, че бракът й е свършен и от него е останала само фасадата, тъй като баронът бе твърде зает да гони непълнолетните парижки хубавици от „Билбоке“ и „Кастел“136, та да има време да се прибере за лятото в замъка или поне да се яви за производството на сина си.

Докато се връщаше със семейната лимузина от високите Алпи към провинциалния хотел край Гап, където щеше да пренощува, й дойде наум, че е красива, жизнена и самотна. Като че не й предстоеше нищо друго освен вниманието на възрастни ухажори като полковника в академията или лекомислени и неудовлетворяващи флиртове с хлапаци. Но пък проклета да е, ако се отдаде на благотворителна дейност. Поне засега.

Париж, от друга страна, бе едно притеснение и унижение. Алфред гонеше безспир своите непълнолетни, като едната половина от обществото се присмиваше на него, а другата — на нея.

Докато пиеше кафето си в салона, размишляваше за бъдещето и усети необходимост някой да й каже, че е жена, при това хубава, а не само мадам баронесата. В тоя момент англичанинът се бе приближил да попита дали не може да изпие кафето си в нейната компания, тъй като са сами в залата. Понеже я свари неподготвена, тя не можа да откаже.

След няколко секунди й идеше да се заплюе, но десет минути по-късно не съжаляваше, че е приела молбата му. В края на краищата той бе между тридесет и три и тридесет и пет или поне тя така го преценяваше, а това бе най-добрата възраст за мъжа. Макар да бе англичанин, френски говореше свободно и бързо. Изглеждаше доста добре и можеше да бъде забавен. Изкусните му комплименти й бяха доставили удоволствие, тя само го бе насърчавала да ги прави и когато се надигна с обяснението, че на другата сутрин трябва да потегли рано, вече наближаваше полунощ.