Шогун

Мога да я вдигна с една ръка, мислеше Блакторн, а ако сложа ръце на кръста й, пръстите ми ще се срещнат. На колко ли е години… Дали е омъжена? Няма венчален пръстен. Я, интересна работа, не носи никакви накити освен сребърните игли в косата си. Както и другата жена, дебелата.

Той се опита да си спомни. Онези две жени в селото също не носеха никакви накити, нито жените в дома на Мура. Защо ли? И коя е дебелата жена? Съпруга на Торанага? Или дойка на момчето? То дали е син на Торанага? Или може би внук? Фра Доминго беше споменал, че японците имат само една съпруга, но колкото си искат законни любовници, наричани наложници. Дали преводачката е наложница на Торанага?

Какво ли ще е да легна с такава жена? Ще ме е страх да не я смачкам, реши той. Не, няма такава опасност. И в Европа се срещат дребни жени. Но не чак толкова.

Момчето също беше дребно, с кръгли очи, гъстата му черна коса беше завързана на къса плитчина, темето му необръснато. Изгаряше от любопитство.

Без да се замисли, Блакторн му намигна. Момчето скочи, после се засмя, прекъсна Марико, посочи към него и каза нещо, а възрастните го изслушаха и му се усмихнаха като на любимо дете, без някой да му се скара. Когато той свърши, Торанага попита нещо Блакторн.

— Господарят пита: защо направихте това, сеньор…

— О, за да го развеселя. То е дете като всички други, а в моята страна всяко момченце би се засмяло на такова нещо. Моят син трябва да е на неговата възраст сега — на седем години.

— И наследникът е седемгодишен — каза Марико след кратка пауза и преведе думите му.

— Наследникът? Значи ли това, че момчето е единственият син на Торанага-сама?

— Господарят ми нареди да ви кажа да отговаряте само на неговите въпроси, поне засега. — И добави: — Сигурна съм, че ако сте търпелив, лоцман Блакторн, по-късно ще ви бъде предоставена възможността да задавате всякакви въпроси.

— Добре тогава.

— Името ви е много трудно за произнасяне, сеньор, защото в нашия език липсват някои от звуците — мога ли от името на Торанага-сама да използувам японското ви име Анджин-сан?

— Разбира се.

Блакторн понечи да я попита за нейното име, но си спомни думите и и си каза, че трябва да има търпение.

— Благодаря. Господарят пита: имате ли и други деца?

— Имам дъщеря. Роди се малко преди да напусна родната си Англия. Сега е на близо две години.

— Една жена ли имате или няколко?

— Една. Такъв е обичаят ни. Като португалците и испанците. Ние нямаме официални любовници.

— Тя първа жена ли ви е, сеньор?

— Да.

— Извинете, на колко сте години?

— Тридесет и шест.

— Къде точно живеете в Англия?

— В покрайнините на Чатам. Това е малко пристанище, недалеч от Лондон.

— Лондон ли е главният ви град?

— Да.

— Той пита какви езици говорите.

— Английски, португалски, испански, холандски и, разбира се, латински.

— Какъв е този холандски език?

— Говорят го в Европа, в Холандия. Прилича много на германски.

Тя се намръщи.