Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Тя докосна лицето му и понечи да добави нещо с усмивка, но вместо това само изписка тихо.
— Какво става? — попита я той загрижено.
— О, всичко е наред, скъпи — прошепна тя. — Просто ми се струва, че моментът настъпи…
— Какво?
— Е, нали си спомняш — с теб се запознахме, когато ерата на пиратите процъфтяваше. Ти бе наистина очарователен, неотразим корсар. И сега…
— Скай!
— И сега ми се струва, че плодът на онези часове на наслада е на път да…
— Боже, бебето!
— Да.
— О… — Рок скочи и вдигна жена си на ръце. Докато вършеше това, изохка леко. — Е, в момента не си това перце, което беше по-рано — оправда се той.
— Мога спокойно да се движа и на собствените си крака.
— За това изобщо не може да става и дума, любов моя. — Внесе я в къщата, след това пое нагоре по стълбището и двамата влязоха в спалнята. Мати, Тара и Беси се завтекоха бързо към тях. Пред вратата стояха Питър и Дейви, а останалите тичаха напред-назад, носейки неща, необходими за случая.
Дейви отиде да доведе лекаря, а Мати поясни на бъдещия баща загрижено:
— Ще продължи доста дълго.
Рок се отправи към галерията на предните и започна да се разхожда там напред-назад. След това напусна къщата и слезе към гробището. Спря пред гробовете на Джейми и Жаси и погали с усмивка хладния камък.
— Колко прекрасен е животът в рая, който вие двамата създадохте — прошепна той. — Благодаря ви.
Върна се в галерията и се загледа в красивия портрет на своята прапрабаба, след което се оттегли в кабинета си. По някое време пристигна и Робърт Ероусмит. Двамата изпиха по няколко чаши коняк и дълго пушиха лула.
Внезапно отнякъде отекна вик, а след него още един. Рок погледна бързо приятеля си, скочи и изтича по стълбите нагоре. Влетя в спалнята и видя как Ма ги тъкмо повива бебето в меки пелени. Погледна я в очакване и тя му посочи с усмивка малкия вързоп.
— Дали е… — започна той неуверено.
— Момче, лорд Кемерън, какво друго може да бъде?
— Момче! Великолепно! Но какво означава намекът ви, Мати? Щях да се радвам не по-малко и на момиче.
— Да, сър, и момиче…
— Какво?
— Много се радвам, че казахте това, сър, понеже второто бебе е момиченце със златноруса коса.
— Какво? Две…
— Близнаци, Рок! — извика Скай от леглото и той се завтече към нея. Бе много пребледняла, но се усмихваше пленително. От очите й искреше непомрачено от нищо щастие. Той коленичи до нея и започна да целува ръцете й. Мати донесе на родителите новородения син, а Беси — току-що изкъпаната дъщеря.
Скай и Рок се заеха с любопитство да разглеждат децата си. И двамата бяха единодушни, че са красиви като картинки. Едва ли някога се бяха обичали повече, отколкото в този миг. Мати и двете ирландски прислужнички оставиха семейството насаме. Скай се засмя и се опита доста несръчно да поеме и двете бебета едновременно. Рок й помогна.
Весели и щастливи, продължиха да си говорят, но в един момент очите на Скай започнаха да се затварят от изтощение. Той я целуна по челото.
— Ще изпратя Мати и момичетата при теб! — Тя кимна сънена.
Двете верни прислужнички се грижеха за близнаците, а през това време Рок седеше до жена си и държеше ръката й. Скай вече задрямваше. Приличаше на невинно момиченце. Просто не бе за вярване, че до него лежи онази страстна жена, в чиито обятия бе преживял толкова бурни часове. Жената, с която създадоха разкошни деца. Знаеше обаче, че онази Скай съвсем скоро ще се завърне при него. Целуна я леко по устните.
— Сега те оставям да поспиш и отивам да съобщя на баща ти. Той сигурно ще дойде още тази вечер.
Тя замига уморено, кимна отново и стисна ръката му.
— Кажи им и на тях също, че си имаме близнаци — прошепна Скай.
— На кого да кажа?
— На Джейми и Жаси. Сигурно ще се радват много.
— Един ден и нашите деца ще идат при тях, за да им съобщят, че сме станали дядо и баба.
— Да, така е. А някога, след много, много години, някой от нашите праправнуци ще ни посети, за да ни разкаже всичко, което се е случило през вековете. Той ще бъде, разбира се, хубаво момче с усмивка на мошеник и искрящи сребристи очи…
— Ти, моя малка магьоснице — промълви Рок развеселен.
— Надявам се, че и той ще си намери жена, която да не пада по-долу от него.
Рок се разсмя гръмогласно и веднага си пролича, че Скай съвсем не е толкова уморена. Защото обви ръце около врата му и нейната огнена целувка бе сладко обещание за бъдещо щастие.