Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Колко?
— Пари ли?
— Да, пари.
— Пет милиона долара.
— Дал си му диамантите от короната за някакви си въшливи пет милиона?
— Не! Всичко беше много дискретно. Той ми даваше имена, аз му давах датите. Толкова. Сделката беше изгодна и за двама ни. Базата данни си остана при мен. Само аз разполагам с нея.
— С цялата ли?
— Само на Щатите. „Дезърт Лайф“ няма бизнес извън страната. Цялата база данни е твърде голяма, за да може да се измъкне.
Уил бе потопен в море от информация и разбеснели се емоции.
— Има и още нещо, още някаква дреболия, нали?
Марк замълча и заразглежда ръцете си.
— Искал си да въвлечеш и мен, нали? Избрал си Ню Йорк за шарадата си, защото това е моята територия. Искал си аз да изям лайната. Прав ли съм?
Марк наведе глава като разкаяно дете.
— Винаги съм ти завиждал — прошепна той. — Откакто живяхме в една стая. Никога не бях срещал човек като теб в гимназията. Всичко, което правеше, се получаваше чудесно. А всичко, което правех аз… — Гласът му замря. — Когато те видях миналата година, всичко се върна.
— Тогава бяхме просто първокурсници, Марк. Девет месеца заедно, при това хлапета. Бяхме съвсем различни хора.
— Надявах се да останеш мой съквартирант и след първата година — нещастно призна Марк, като се мъчеше да овладее емоциите си. — А ти им помогна. Помогна им да ме залепят за леглото.
Уил настръхна. Човекът пред него беше жалък. В действията и намеренията му нямаше и капка благородство. Бе движен от отвращение към самия себе си, самосъжаление и инфантилни желания, опаковани в прекалено висок коефициент за интелигентност. Добре, хлапето е било травмирано, добре, винаги се бе чувствал виновен заради ролята си, но онова си беше невинна колежанска шега, по дяволите! Мъжът, заврян в тази хотелска стая, бе гнусен и опасен, и Уил трябваше да положи усилие, за да потисне огромното си желание да го просне на пода с удар по тази остра, тънка челюст.
И ето че с един замах това достойно за съжаление създание беше преобърнало собствения му живот. Не искаше да има нищо общо с това. Искаше единствено да се пенсионира и да го оставят на мира. Но беше ясно, че щом знаеш за Библиотеката, нещата никога няма да бъдат същите. Трябваше да мисли, но преди всичко трябваше да оцелее.
— Кажи ми, Марк, потърси ли и мен в базата? — остро попита той. — Днес ли ще ми видят сметката?
И докато чакаше отговора, си помисли — ако е така, на кого му пука? За какво ми е да живея изобщо? Само ще прецакам живота на Нанси по начина, по който прецаках живота на всички останали. Дай го насам!
— Не. Нито на мен. И двамата сме ОХ.
— Какво си се разохкал?
— Това е съкращение. Отвъд хоризонта. Записите в книгите спират през две хиляди двайсет и седма. Зона 51 е предвидена да съществува осемдесет години.
— Защо спират?
— Не знаем. Няма данни за пожар в манастира. Природно бедствие? Политически размирици? Или религиозни? Няма начин да разберем причината. Разполагаме просто с факти.
— Значи ще живея след две хиляди двайсет и седма — замислено рече Уил.
— Същото се отнася и за мен — напомни му Марк. — Мога ли аз да те попитам нещо?
— Давай.
— Разбра ли, че аз съм зад всичко това? Затова ли търсят и теб?
— Разбрах. Заковах ти задника.
— Как? — Личеше му колко силно иска да научи. — Сигурен съм, че не съм оставил никакви следи.
— Намерих сценария ти в регистъра на Съюза на сценаристите. В първия вариант — куп безинтересни имена на герои. Във втория — куп страшно интересни имена. Трябвало е да кажеш на някого, нали? Дори да е било шега в тесен кръг.
Марк беше изумен.
— Какво те насочи към тази идея?
— Шрифтът върху картичките. В последно време не се използва много, освен ако не пишеш сценарии.
— Нямах представа — изломоти Марк.
— За какво?
— Че си толкова умен.
Докато сядаше пред терминала си, Фрейзър се застави да се чувства оптимистично. Мобилният телефон на Уил отново се появи на екрана, хората му бяха в района и си напомни, че днес няма да умре никой от подчинените му, нито пък Шакълтън или Пайпър. Единственото заключение бе, че операцията ще протече гладко и двамата ще бъдат доставени тук за разпит. Какво ще стане с тях след това определено не зависеше от него. И двамата бяха ОХ, така че явно щяха да им извадят отровните зъби по един или друг начин. Не му пукаше особено.
Оптимизмът му бе разклатен от Декорсо.
— Малкълм, ето какво е положението — чу той в слушалката си. — Става въпрос за хотел, хотел „Бевърли Хилс“. Има неколкостотин стаи на площ пет хектара. Сигналът е с точност до около триста метра. Не разполагаме с достатъчно хора, за да го приклещим и да претърсим хотела.