Вечният градинар

Според Уанза името на мъжа било Лубер. Накарах я да го повтори много пъти. Лобер? Лоубир? Лорбиър? Бялата жена, която дошла с него, не казала нищо, но прегледала Уанза и й взела кръв, урина и храчка за изследване.

Двамата дошли още два пъти да я видят в Кибера. Не обръщали никакво внимание на останалите хора в колибата й. Казали й, че ще роди детето си в болница, защото е болна. Уанза се притеснила. В Кибера много жени са болни, но не раждат в болница.

Лорбиър я уверил, че няма да плаща нищо. Тя не попитала кой ще плати. Казва, че мъжът и жената изглеждали много разтревожени. Това не й се харесало. Опитала се да се пошегува, но те не се засмели.

На другия ден дошла кола да я вземе. Тя вече била близо до термина за раждане. За пръв път в живота си се возела на кола. След два дни брат й Киоко дошъл в болницата, за да бъде до нея. Чул, че е в болница, и пристигнал. Киоко може да чете и да пише и е много умен. Братът и сестрата много се обичат. Уанза е на петнайсет години.

Киоко разказва, че когато друга бременна жена в селото умирала, двамата бели дошли и по същия начин й взели проби за изследване. По време на едно от посещенията си в селото чули, че Уанза е избягала в Кибера. Киоко казва, че това предизвикало любопитството им, те попитали как могат да я намерят и си записали всичко в една тетрадка. По този начин белите мъж и жена открили Уанза в гетото Кибера и я настанили в болницата „Ухуру“ за наблюдения. Уанза е африканско опитно зайче, една от многото жертви на „Дипракса“.