В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Мисленето за себе си и за своето пречи да се мисли за другите и за друго. Когато си зает със собствените преживявания, не можеш да определиш и пространствената нота. Вземайки в ръце старинна вещ и желаейки да определиш или усетиш нейните наслоения, трябва да се отдалечиш от себе си и да погасиш своите лични чувства. Тогава вещите могат да започнат да говорят. Всяка вещ и особено старата, е покрита с наслоенията от вибрациите на това, което е ставало наоколо. Материята притежава памет. Чувствителните организми остро усещат атмосферата на древните храмове,замъци и други места, където са се наслоявали с векове отлаганията на различни енергии. Дори влизайки в чужд дом и отделяйки се от себе си поне за миг, може лесно да се почувства неговата атмосфера. „Приятно ми е да бъда там“ — казва не даващият си сметка за своите тънки усещания лаик. А защо? Той несъзнателно усеща аурата на мястото и това усещане определя неговото отношение. Ученикът се учи да анализира подобни отношения и така изостря своята възприемчивост. Пънът не усеща това и няма да завидим на неговата дървена същност. Може да се каже, че вещите притежават душа, тоест аура, която ги обкръжава. Притежават я вещите и предметите, които са пребивавали в обкръжението на човека. Изобщо може да се каже, че аура има всичко съществуващо в света, но аурата на растенията, цветята, птиците и животните носи вече друг характер. Аура имат дори камъните и водата. С невидими излъчвания е наситено всяко място на планетата. (9.560)

Тънките явления започват да се забелязват ако им се обръща внимание. Любовта към Тънкия свят облегчава общуването с него. То трябва да бъде естествено. Психизмът и медиумизмът са неестествени, тъй като нарушават равновесието. Трябва винаги да бъдем нащрек и при съприкосновение с хората да си даваме отчет за реакцията, която те предизвикват върху аурата. Аурата е като сеизмограф, отбелязващ характера на вибрациите на чуждите излъчвания. Но този сеизмограф се нуждае от внимание. От едни хора ти става леко, от други — тежко. Това е явление от тънък порядък. Не в някакви поразяващи феномени, а в анализа на привичните неща може да се намери и отбележи присъствието на този свят. Ние сме обкръжени от него и неговите обитатели, които често силно се стремят да окажат върху някого своето въздействие. Но на тях им е необходимо — и то задължително — съответствие или сходство, макар и малко, на тяхната настройка, с настроението, мислите или чувствата на тези, на които искат да повлияят. Достатъчно е да се издигне собствената тоналност малко по-високо и аурата става недосегаема за подобни опити. Затова Образът на Учителя в сърцето е като щит срещу страничните въздействия. Трябва да се следи много внимателно състоянието на собствената аура, тъй като тя е мост за съобщение с енергиите, идващи отвън. Всяко раздразнение гостоприемно и широко отваря вратите за нежелателни пришълци, а всяко породено чувство — за същности, настроени в същата тоналност. Например въжделенията и страстите, преживявани силно, установяват връзка и дават възможност за общуване с тънки обитатели, изпълнени със същите чувства и емоции. Но ключът за общуване с тях е в ръцете на човека. Както настрои сам себе си или каквото чувство допусне в себе си човек, на него и ще звучи пространствено, отваряйки себе си за въздействия от съзвучните сфери на Астралния свят и по-нагоре. Заградителната мрежа предпазва, но тя трябва грижливо да се подържа в утвърдената от волята тоналност. Малцина се замислят за съзвучието на своите мисли с мислите на обкръжаващите ги сфери. Мислите са като магнит и привличат от всякъде тези, които вибрират в съзвучие с тях. Мисълта е като отворен прозорец към цяла сфера със сходни на нея мисли, от които тя се усилва и подържа. Над всяка мисъл трябва да има контрол, защото всяка ни свързва пространствено с нещо и някого. У дома си не каните нежелани гости при себе си, а на негодните мисли откривате широк достъп, като не контролирате собствените мисли. Няма по-печално зрелище от робството на собствените мисли. (9.615)