Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
— Абсолютно ясно, сър — отвърна Нел. Отвън те чуха как един кон приближаваше с типичното тъгъдък-тъгъдък-тъгъдък.
Човекът на коня не беше Брад, а някаква жена, която Нел и Харв не познаваха. Тя имаше права червеникаворуса коса, бледа кожа с множество лунички, вежди с морковен цвят и мигли, които почти не се виждаха, освен в случаите, когато слънцето попадаше право върху лицето й.
— Аз съм приятелка на Брад — представи се тя. — Той е на работа. Познава ли ви?
Нел отвори уста, но Харв я спря с ръка на рамото й, след което предложи на жената една малко по-съкратена версия от тази, която по всяка вероятност щеше да даде Нел. Той спомена, че Брад е бил „приятел“ на тяхната майка известно време, че се е отнасял много мило с тях и дори ги завел в анклава Нова Атлантида да видят конете. Още в началото на разказа празното изражение на жената се смени с едно някак по-предпазливо и тя спря да слуша.
— Мисля, че веднъж Брад ми разказва за вас — каза тя, когато Харв стигна до задънена улица. — Сигурна съм, че ви помни. А сега какво очаквате да се случи?
Това беше много труден въпрос. Нел и Харв бяха свикнали да се концентрират много силно върху нещата, които те не искаха да се случат. Възможностите ги объркваха и им изглеждаха като дилеми. Харв престана да стиска рамото на Нел и вместо това я хвана за ръката. Никой от двамата не отговори нищо.
— Може би — обади се накрая управителят Муър, защото жената се бе обърнала към него за някаква помощ — за двама ви ще бъде полезно да поседите известно време на някое сигурно и тихо местенце, за да си съберете мислите.
— Това би било чудесно, благодаря ви — кимна Нел.
— В Давтейл има много обществени паркове и градини…
— Остави това — прекъсна го жената, когато разбра намека. — Ще ги отведа обратно във Воденицата, докато Брад се прибере. А след това — продължи тя с важен тон — ще измислим нещо.
Жената излезе от къщичката бързо, без да се обръща към Нел и Харв. Беше висока и носеше широк светлобежов панталон, който бе много изтъркан на колената, но не и на задника и беше обсипан със стари неидентифицирани петна. Нагоре бе облечена с много широк ирландски рибарски пуловер, чиито ръкави бяха навити и прихванати с безопасни игли, при което се образуваше по един дебел вълнен пояс около двете й, покрити с лунички ръце. Същият мотив се повтаряше от по една купчинка евтини сребърни дрънкулки на всяка от китките й. Жената говореше нещо по посока на коня си — апалузка кобила, която вече бе свела врат и вреше муцуната си в разочароващо ниско подстриганата трева от вътрешната страна на оградата, защото търсеше поне едно местенце, което още да не е маркирано от двете уелски песчета. Когато жената спря, за да погали врата на кобилата, двете деца се приближиха и разбраха, че жената й разказва съвсем накратко какво се е случило в къщичката на пазача, после й обясни какво ще правят сега, като всичко това ставаше някак разсеяно, само в случай, че кобилата си направи труда да я чуе. За момент Нел си помисли, че кобилата е може би вихрогон, облечен в изкуствена конска кожа, но тогава животното изстреля мощна струя урина с дебелината на металните пръти, която проблясваше на сутрешното слънце като светлинна сабя и беше обгърната от облак пара. Нел усети миризмата и разбра, че конят е истински. Жената не яхна кобилата, която очевидно яздеше без седло, а я хвана за поводите толкова нежно, сякаш бяха нишки от паяжина, и поведе животното. Нел и Харв я последваха на няколко крачки отзад. Жената повървя по моравата известно време, очевидно премисляйки нещата наум, преди накрая да заметне косата си зад едното ухо и да се обърне към тях.
— Управителят въобще каза ли ви нещо за правилата тук?
— Какви правила? — попита троснато Харв, преди Нел да е започнала да дава подробен отчет, който можеше да им направи лоша услуга. За стотен път Нел се очарова от многостранните трикове на брат си, от които би се гордял и самият Питър.
— Ние правим разни неща — заяви жената, сякаш това беше напълно идеално и достатъчно обяснение за филозоната Давтейл. — Брад прави подкови. Но той е изключение, защото извършва предимно услуги, свързани с конете. Нали така, Яйчена черупка? — добави жената, за да обърне внимание и на кобилата си. — Заради това трябваше да живее в Земите под аренда известно време — още не беше постигнато съгласие за това дали конярите, икономите и други хора, които вършат разни услуги, отговарят на изискванията в Давтейл. Обаче гласувахме и решихме да ги пуснем. Това ви отегчава, нали? Аз се казвам Рита и правя хартия.