Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
Тя без колебание ще убива отново и отново. Няма съвест, нито морал и е вярна само на себе си и на човек, който е мъртъв отпреди повече от трийсет години. Не действа импулсивно, а по предварителен план, който е изработвала в продължение на три десетилетия. И трябва да призная, че засега се справя изключително успешно.
— Унищожихте два нейни дроида — изтъкна Макнаб. — А тя не получи парите.
— Ето защо мисля, че отново ще нанесе удар и то силен, за да ни заболи. До известна степен е мотивирана от парите, но това не е всичко. Според психологическия профил, съставен от доктор Майра, престъпничката има прекалено голямо самочувствие, горделива е и си въобразява, че има важна мисия на този свят. Всичко това ме навежда на мисълта, че именно тя е Касандра. — Ив замислено докосна снимката. — Навярно не се смята за обикновена жена, а се отъждествява с цялата група. Снощи самочувствието и гордостта й бяха засегнати, освен това още не е приключила мисията си. Невъзможно е да водим преговори или да се споразумеем с нея, тъй като е лъжкиня и се изживява като всевластна богиня. Вярва на думите си, дори когато мами.
— Ще действаме със скенерите — обади се Макнаб. — Поне те не бяха унищожени при експлозията.
— Точно така. Колегите на Ан са потресени и жадуват за отмъщение. Готови са да работят денонощно.
— Резултатите от лабораторията, лейтенант. — Пийбоди й подаде разпечатката. — Пробите от кръвта, парченцата кожа и космите, открити върху ръба на камината, съответстват на ДНК на Доналд Брансън.
Ив забеляза тревожния поглед на помощничката си и побърза да я успокои:
— Престъпниците са помислили за всичко. Докато се е преструвала, че почиства, Клариса е оставила уличаващите следи.
— Най-важното доказателство е, че още не е намерен никакъв труп — намеси се Макнаб, а Пийбоди признателно го изгледа. — Знам, защото непрекъснато поддържам връзка с екипа на водолазите.
Пийбоди едва се сдържа да не се разплаче. Стисна устни и отривисто кимна в знак на благодарност.
— От Мейн вече са изпратили видеотелефона на Моника Роуън — продължи младежът. — В кухнята й са открили специални заглушаващи устройства и апаратура за предаване на кодирани съобщения. Записващото устройство на видеотелефона е било блокирано, но мисля, че ще се справя с него.
— Залавяй се за работа. Аз ще се заема с дома и кантората на Брансън. Ако научите нещо ново, незабавно ми се обадете. — В този момент комуникаторът й избръмча. Тя нервно го извади: — Тук Далас.
— Обажда се сержант Хауард от спасителния отряд. Водолазите откриха нещо. Мисля, че ще ви заинтересува.
— Съобщете къде се намирате. Незабавно тръгвам. — Ив погледна към Макнаб. Младежът стана, а Пийбоди скочи от мястото си.
— Лейтенант, разбирам съображенията ви да ме изолирате от това разследване. Мисля, че този път те не са валидни. Моля да ми разрешите да ви придружа в качеството си на ваша помощничка.
Ив се замисли, сетне се сопна:
— По този начин ли ще ми говориш? Ще се отнасяш с мен официално и ще използваш високопарни изречения, така ли?
— Да, лейтенант… ако не изпълните молбата ми.
— Осмеляваш се да ме заплашваш, а? Възхищавам се от упорството ти. Добре, идваш с мен.
Леденият вятър сякаш забиваше хиляди иглички в лицата им и караше мътната река да клокочи. Ив стоеше на обсипания с боклуци кей и се взираше във водата. Изтръпна, когато един от водолазите докосна рамото й. Обърна се и се вледени от страх — ужасяваше се от онова, което щеше да види, когато откриеха трупа.
— Навярно скоро нямаше да го открием, ако не ни бяхте предупредили да търсим дроид — говореше водолазът. — Освен това имахме късмет — реката е пълна с какви ли не боклуци. — Приклекна до Ив и отбеляза: — Ако беше труп на човек, щеше да изглежда отвратително след толкова дълго време във водата. А този нито се е подул, нито се е разложил. Рибите са опитали да го изгризат, но очевидно не си падат по синтетичните материали.
— Очевидно — съгласи се тя. Виждаше разрезите и дупките, оставени от зъбите на рибите. Една неуспешно се беше опитала да изтръгне лявото око на дроида. Но водолазът има право — това тук съвсем не беше разложен труп.
„Мъртвецът“ досущ приличаше на Доналд Брансън — беше красив, мускулест, макар и доста мръсен от престоя в реката. Ив го хвана за брадичката, обърна главата му и разгледа огромната рана на тила му.
— Като го видях във водата, си казах, че сензорът се е повредил — бърбореше водолазът. — Никога не съм виждал толкова изкусно изработен дроид. Щях да си помисля, че е току-що удавил се човек, ако не беше ръката му.