Любовта на черния конник
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на черния конник». Краткое содержание книги:
С крак, подпрян на долната греда на оградата, тя беше вперила невиждащ поглед в пространството пред себе си и въздишаше. Очевидно се бе държала много високомерно, а имаше и смущаващото усещане, че ще трябва сама да поправи грешката си. Отново въздъхна. Този неин проклет, дълъг език! Кога ще се научи да го контролира?
Този ден беше много мъчителен както за Янси, така и за Сара. И двамата се чувстваха наранени и в същото време виновни. Избягваха се един друг — но и двамата се нуждаеха от близостта на другия. Скришом се държаха под око, но нито единият, нито другият се решаваха да направят първата крачка и да прескочат бариерата, въпреки че и двамата умираха от желание да го сторят!
В късния следобед Янси реши да излезе с коня си навън и да помогне да се докарат още няколко крави от равнината и когато премина с коня си покрай Сара, едва се сдържа да не спре и да не си открадне целувка за късмет. Гледайки го как се отдалечава, Сара преглътна и потисна желанието си да му извика да се пази и да бъде внимателен.
Тя продължи известно време да наблюдава мъжете, които се суетяха около биковете, но в края на краищата се отегчи и започна да не я свърта на едно място, тъй като й липсваше приковаващото вниманието присъствие на Янси. Тя се скиташе обезсърчено из почти пустия лагер, мислейки за отсъстващия си съпруг, а идеята, че тя първа трябва да премине бариерата между тях, не напускаше съзнанието й. Кисело изкриви устни. Янси сигурно нямаше да отстъпи от позицията си, а тъй като тя беше изпуснала нервите си и бе изрекла обидните думи, за които горчиво съжаляваше, именно тя трябваше да протегне маслиновото клонче и да се надява, че Янси няма да го счупи на две и да го хвърли в лицето й!
Погледна към слънцето, което се беше спуснало ниско на хоризонта и осъзна, че Янси скоро трябва да се върне и че преди да изтече много време, тя ще има възможността да изкупи грешката си. Тя дяволито се усмихна. Тази вечер, когато останеха сами в стаята, щеше да му покаже колко силно се разкайва! Лека тръпка на вълнение премина през тялото й и тя веднага реши да излезе да го посрещне. Бързо възседна Локуела, препусна към прерията и спря коня зад линията на храстите, за да го изчака. Не се наложи да чака дълго. След по-малко от пет минути тя чу подвикванията и крясъците на мъжете и пращенето в храстите, предизвикано от преминаването на големи животни през тях и нервно стисна юздите на Локуела.
Дъхът й спря, когато след секунди повече от дузина крави неочаквано изскочиха от храстите на не повече от тридесетина метра от мястото, където беше застанала с Локуела. Бяха доста едри, дългокраки и жестоки на вид животни, повечето сиво-кафяви на цвят, но се забелязваха и пъстри или черни, а слънчевите лъчи се плъзгаха по дългите им извити и смъртоносни рога, докато те препускаха през равнината. Сара моментално пришпори Локуела с намерението да помогне на мъжете да задържат говедата в посоката, в която се намираше капанът при рекичката. Тя се огледа за Янси и го зърна да препуска ожесточено по петите на стадото, а ласото му се въртеше във въздуха над гърбовете и рогата на бягащите животни. Естебан и Бартоломю бяха пред него от двете страни на стадото, но Сара не ги удостои с поглед и насочи цялото си внимание към високия, тъмен конник, яхнал едър черен кон.
За миг между мятащите се рога и едри гърбове очите на Сара срещнаха погледа на Янси и сърцето й преля от радост, когато той й се усмихна замайващо. Настроението й се възвърна и с глупава усмивка на лицето тя насочи вниманието си към работата, която трябваше да се довърши. Обичаше тази част от събирането на говедата; обичаше ездата с бясна скорост през прерията и мучащите животни, устремени напред, където безмилостно ги вкарваха в коритото на пресъхналата река в очакващата ги клопка.
Внезапно един огромен черен бик с безумен поглед и свирепо разширени ноздри се отдели от стадото и хукна обратно към храстите. Янси обърна коня си и ласото му полетя във въздуха след отклонилото се животно за да го спре преди то да изчезне в гъстия храсталак.
Затаила дъх, Сара закова Локуела на място и се втренчи в едрия черен жребец и в черния бик, безразсъдно препускащи през неравната местност. С тяло сякаш слято с това на коня, той приличаше на кентавър и развяваше ласото във въздуха, чакайки удобен момент да го хвърли. Най-накрая отпусна въжето от необработена кожа и то достигна целта си, увивайки се около широките, извити рога на бика.
На часа черният жребец се закова на място и въжето на ласото се опъна здраво. Изплъзващият се бик внезапно се срути на земята в облак от прах, размахвайки рога и копита във въздуха. Почти веднага обаче той се изправи и с мощен рев, който накара земята да потрепери, се обърна и взе на мушка преследвача си. Янси вече беше пришпорил коня и черният жребец се отдалечаваше в галоп, а разяреният бик се втурна да го преследва с дълги извити рога, отмъстително насочени напред във въображението на Сара.