Власт

Рап стоеше на вратата на контролната зала за наблюдение и чакаше всеки момент по коридора да се появят още терористи. Райли беше вперила поглед в убития терорист. Рап й махна с ръка да се приближи.

Тя не видя жеста му.

— Анна, ела тук и стой зад мен — прошепна високо Рап. — Уиски Четири, къде сте, по дяволите?

— В тунела. На няколко секунди от вас.

— Побързайте.

Командир Харис, който тичаше след Адамс, го задмина. Влетя в контролната зала с насочено оръжие и се огледа.

Рап се обърна.

— Трябва да ги избием, преди да са разбрали какво става.

— Ами бомбите? — Останалите трима тюлени също влязоха в залата.

— Да се надяваме, че няма да избухнат, докато стреляме. С тях ще се заемем по-късно.

— По-кротко — намеси се генерал Кембъл. — Трябва да сме сигурни дали може да действаме по този начин.

— Тук има терорист, който пази дузина заложници — заговори бързо Рап. — Не знаем колко терористи има в стаята за отдих на журналистите, но не може да са повече от петима или шестима. Освен това сега няма време да спорим за това. Онези ще се вбесят, ако не им пуснем радиостанциите.

— Съгласен съм — каза Харис.

— Какво прави терористът в Кабинета на Рузвелт? — попита Рап.

— Седи си на стола, но Азис и още двама вървят към вас.

— Къде е отряд „Делта“?

— Идват.

Рап погледна Харис.

— Помещението, където са заложниците, е по-нататък по коридора. Вие отстранете терористите там. Аз ще се кача горе да ликвидирам онзи в Кабинета на Рузвелт.

— Искаш ли Мик да дойде с теб?

— Благодаря, но по-добре да остане с теб — отвърна Рап. — Аз виждам какво става на мониторите. Вие ще нападате, без да знаете срещу какво се изправяте. На теб ти трябват повече хора. — Рап тръгна към стълбището. — Ще се видим след около двайсет секунди — каза той на Райли. Вече на стълбите, Рап придърпа микрофона към устата си: — Контролна зала, най-добре помислете как ще ни измъкнете оттук с всичките тези бомби наоколо.