Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Походът на дракона [Dragonquest - bg]
Походът на дракона [Dragonquest - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:

Благодатната планета Перн, заселена от дълбока древност със земни колонисти е подложена на периодични бедствия — космическо нашествие на сребристите нишки. Това е една странна форма на живот, унищожаваща всяка жива материя. Жителите на планетата, забравили техническите постижения на предците си, се спасяват от заплахата в каменни градове — Холдове.
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 157
Перейти на страницу:

— Не съм сигурен, че знам, милейди, но ги открих, докато снощи внимателно изследвах небето… по-точно тази сутрин. Червената Звезда не е единственото тяло над нас. Ето и това тук, то се вижда на зазоряване, нали Н’тон? — младият Бронзов ездач сериозно кимна, но в сините му очи проблесна весело пламъче, породено от обясненията на стъкларя. — И съвсем слабо, но все пак видимо е ето това тяло тук — то е нашия трети небесен съсед на североизток, ниско над хоризонта, после — право на юг. Идеята да огледаме натам бе на Н’тон — открихме това по-голямо небесно тяло и тези необичайни обекти, които се движат около него със забележима скорост. Ха, небето на Перн е пренаселено! — тревогата на Уонзър бе толкова комична, че Лесса едва сподави смеха си.

Ф’лар пое листа от стъкларя и започна да го изучава, а Лесса настани Уонзър на една табуретка до болния. Ф’лар замислено почукваше по листа, сякаш от този допир обектите щяха да станат по-реални.

— Значи в небето над нас има четири звезди?

— Всъщност, те са много повече, сър — отвърна Уонзър.

— Но тези — и зацапаният му показалец посочи трите новооткрити планети — се виждат съвсем ясно през далекогледния уред. Другите са просто ярки точици светлина, като всички звезди. Тогава би трябвало да се допусне, че трите също са притегляни от нашето слънце и се въртят около него, както и ние. Защото не виждам как биха могли да избегнат силата, с която слънцето притегля нас и Червената Звезда… сила, която ние знаем, че е огромна…

Ф’лар вдигна поглед от грубата скица с ужасено изражение на лицето си:

— Ако те наистина са толкова близо, тогава дали Нишките идват от Червената Звезда?

— Олеле! — тихо изстена Уонзър и възбудено затърка връхчетата на пръстите си с палец.

— Глупости! — каза Лесса толкова уверено, че тримата мъже изненадано я погледнаха. — Нека не усложняваме нещата повече, отколкото, трябва. Древните са знаели достатъчно и щом са успели да конструират далекогледния уред, то те положително са могли да установят, че именно Червената Звезда е източника на Нишките. Ако беше някое от онези другите тела, те щяха да споменат за това. А и Нишките валят, когато Червената Звезда доближи Перн.

— На онази скица в Съвещателната Зала на Уейр Форт имаше чертеж на небесни тела и орбитите им — рече замислено Н’тон. — Само че там са изобразени шест тела — очите му внезапно се разшириха и той бързо погледна към листа в ръката на Уонзър — едното от тях, което е най-близко до последното, има множество малки сателити.

— Тогава ние виждаме всичко това с нашите собствени очи сега, така че за какво е цялата тази тревога? — попита Лесса, като взе стомна с клах и чаши, за да сервира на новодошлите. — Ние току-що открихме за нас самите какво са знаели древните и какво са начертали на онази стена.

— Едва сега — каза тихо Н’тон — узнахме какво означава онзи чертеж.

Лесса му хвърли продължителен поглед и почти преля чашата на Уонзър.

— Наистина. Познанието идва с опита, Н’тон.

— Както разбирам и двамата сте прекарали нощта до този далекогледен уред? — попита Ф’лар и когато те кимнаха той продължи. — А Червената Звезда? Видяхте ли нещо, което би могло да ни заведе до нея?

— Колкото до това, сър, — отговори Н’тон след като въпросително погледна Уонзър — има едно странно оформено изпъкнало образувание, което ми напомня полуострова Нерат, само дето острият му край сочи на изток, вместо на запад — гласът му постепенно заглъхна и той стеснително сви рамене.

Ф’лар въздъхна и отново се облегна назад, а цялата възбуда бе изчезнала от лицето му.

— Но този детайл е съвсем недостатъчен, а?

— Все пак сме гледали само една нощ — побърза да уточни Н’тон.

— Съмнявам се, че следващите нощи ще променят гледката.

— Напротив, Предводителю на Уейр — каза Уонзър, а очите му се разшириха.

— Червената Звезда се върти около собствената си орбита, така както и Перн.

— Но все пак е прекалено далеч, за да могат да се различат каквито и да са детайли — каза твърдо Лесса.

Ф’лар ядосано се втренчи в нея:

— Ех, да можех да видя сам…

Уонзър ведро го погледна:

— Ами, знаете ли, че се канех да използвам лещите от увеличителя. Разбира се, няма да можем да получим тази подвижност, която има древния уред, но преимуществото е, че аз бих могъл да монтирам този уред върху вашите Звездни Камъни. Доста е интересно, защото ако сложа един на Наблюдателната Скала и друг на Показателната Скала, вие ще видите… или, но пък при това положение нищо няма да видите, нали?… — малкият човек изглежда се разколеба.

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)