Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно се насочи към паркинга на сградата с тухлена фасада, в която имаше гимнастическа зала и тенискортове. Очевидно тук идваха да поддържат формата си млади фирмени служители, живеещи в квартала.
Минаваше десет и половина и само в няколко прозореца светеха. Осъзна, че едва ли ще завари някого. Огледа се. На паркинга имаше няколко коли. Реши да провери входната врата и вкара колата си на едно от многото свободни места.
Изскочи навън и затича към сградата. Входната врата беше заключена и тя почука на стъклото. Може би вътре все още имаше някой, поне чистачките…
В същия момент на паркинга се появи друга кола и Ребека с надежда вдигна глава. Може би някой идваше да потренира и тя ще може да влезе вътре заедно с него. От колата слезе висок мъж, лицето му беше в сянка.
Зад гърба й се разнесе някакъв шум. Рязко се обърна и видя една млада жена, която излизаше. Започна да й обяснява, че си е забравила ключа, а в гардеробчето й има нещо, което на всяка цена трябва да прибере. Леко раздразнена, жената все пак й отключи входната врата, после се обърна и тръгна към колата си.
Щом се озова в сградата, Ребека хукна към съблекалнята. Зърна табелата с надпис „МЪЖЕ“, отвори вратата и бързо откри гардеробчето на Райън. Веднъж той беше казал, че най-сигурният начин да не забравяш комбинацията е да използваш едни и същи цифри навсякъде. Помоли се и тук да е спазил това правило, после започна да набира цифрите от ключалката на куфарчето.
Завъртя топката, вратичката проскърца и се отвори. Отвътре я лъхна познатият до болка аромат от одеколона на Райън, за миг й се зави свят. Тръсна глава, за да прогони напиращите сълзи.
Бръкна в сака, който лежеше на дъното на шкафчето, пръстите й веднага напипаха продълговат плик. Извади го, прочете съдържанието му и поклати глава. Ето от какво се е страхувал Уърлингтън. Но все още нищо не го свързваше с Холмс… Пусна плика в чантата си и тръгна към изхода.
Едва навън си даде сметка, че времето напредва и трябва час по-скоро да потегли към къщата на Даниел. Но в момента, в който понечи да отвори вратата на колата си, някой я сграбчи изотзад и притисна нещо студено и тежко в тила й.
— Нито дума! — изръмжа мъжки глас.
Ребека изпищя.
Главата й отскочи назад, широка длан запуши устата й.
— Още един писък и си мъртва, госпожо! Ясно ли ти е?
Въпреки ледените пипала на ужаса тя успя да кимне.
— Добре… Сега тръгваш към колата ми. Бавно…
„Движи се!“ — заповяда си тя.
— По-бързо! — изсъска мъжът, после силен ритник зад коляното едва не я повали.
Стигнаха. С едната си ръка мъжът отвори страничната врата, другата продължаваше да притиска пистолета в тила й.
Ребека трепереше, но умът й трескаво работеше. Дали да направи опит сега, още преди да я натика в колата си? Стисна зъби, събра всички сили и рязко се отдръпна.
— Помощ! — изкрещя. — Няма ли кой да ми помогне?
— Тъпа кучка! — изръмжа непознатият и стовари юмрук в брадичката й.
Ребека залитна, главата й рязко се отметна назад. Пред очите й се появиха разноцветни кръгове. „Не припадай!“ — заповяда си тя.
Мъжът отново я сграбчи, опря дулото на пистолета в слепоочието й и мрачно просъска:
— Още едно такова изпълнение и ще стрелям!
Челюстта й пулсираше, по брадичката й потече топла струйка кръв. Изведнъж си даде сметка, че е виждала този мъж. Той беше посетителят на Максуел Холмс от онази вечер.
Мъжът я натика на седалката, измести я вдясно и се настани до нея. Юмрукът му се стовари в гърба й.
— Мразя тъпите кучки!
Пистолетът остана притиснат в слепоочието й. Беше сигурна, че ако извика още веднъж, той ще натисне спусъка. Пронизвана от силни болки, Ребека неволно се запита дали са постъпили и с Райън така, преди да го хвърлят във водата. Направи усилие да преглътне парещата топка, която се надигаше от стомаха й.
— Слушай ме добре, защото няма да повтарям! — изръмжа мъжът. — Писнеш ли още веднъж, си мъртва! Ясно?
Задъхана, тя кимна.
— Отиваме при едни хора, които искат да говорят с теб — продължи нападателят. — Няма да ти сторя нищо лошо, ако не вършиш глупости. Това разбра ли го?
— Да — сподавено отвърна тя. — А ти за кого работиш — за Холмс, или за Уърлингтън?
— Млъквай! — изръмжа мъжът и натисна пистолета така, че тя неволно извика от болка.