Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
На западния бряг на Луксор човек може да види скупчени една до друга високи планини и пресъхнали от векове скалисти хълмове, които се издигат в полите на пустинята. Първата сред тези хълмове долина е прочутата Долина на царете — невероятна колекция от съзнателно невзрачни гробници някога претъпкани с богатствата на фараоните. Това е домът на гробницата на Тутанкамон, Великата гробница на Рамзес и още стотици други. Дори в наши дни на всеки няколко години се открива нова гробница.
На този западен бряг ще видите също така една от най-загадъчните находки, датираща от Древен Египет: погребалния храм на Хатшепсут, проектиран от гениалната царица.
Вкопан в огромна вдлъбнатина сред скалите, погребалният храм на Хатшепсут се състои от три гигантски тераси с колонади под формата на три стъпала, достойни за боговете, като всяко ниво се свързва със следващото чрез колосална рампа.
Храмът заема доминираща позиция в основата на скалите и гледа към Луксор и изгряващото слънце. Размерът на трите тераси — сравними с футболни игрища — е уникален за цял Египет.
Прочут е в цял свят.
През ноември 1997 шестима въоръжени с автомати ислямски терористи избиват тук по най-жесток и хладнокръвен начин 62 туристи. Терористите преследват нещастните невъоръжени туристи цял час — гонят ги през колонадите. Накрая се самоубиват.
Луксор е потопен в историята — едновременно антична и най-нова.
Летището на Луксор обаче се намира на източния бряг и американските самолети кацнаха на него през нощта, един след друг: два транспортни самолета С-130 „Херкулес“, следвани от лек „Лиър Джет“.
Групата не беше голяма — числеността й бе достатъчна, за да пренесе безопасно частите, без да бъде ненужно многобройна, за да не привлича прекалено голямо внимание, както бе казал Маршал Джуда в прихванатия по радиото разговор.
Както обикновено, египетското правителство, отчаяно търсещо по всякакъв начин американското одобрение и в крайна сметка пари, бе разрешило влизането им в страната, без да зададе дори един въпрос.
Но египетското правителство не знаеше за състоящата се от триста бойци европейска група, която точно в този момент заобикаляше пистата за кацане на летището в Луксор с насочени срещу пристигащите американци оръжия.
Франческо дел Пиеро седеше в голям джип „Тойота Ланд Круизър“, паркиран непосредствено до летището, в очакване неговите бойци — основно френски и германски — да направят хода си. С него бяха Магьосника, Зоуи и Фъзи, задържани съвсем наскоро в Рим.
В ландкруизъра с тях бе и момчето Александър, а до него, в брониран куфар, едно от парчетата от Пирамидиона — това от храма на Артемида, взето от „Свети Петър“.
На пистата два тежки джипа „Хъмви“ в камуфлажни цветове слязоха от карго-трюма на първия „Херкулес“ и с поднасяне спряха до лиърджета, където се намираха частите.
От малкия самолет се изниза редица бойци — охраняваха група мъже, носещи пет куфара „Самсонайт“ с различни габарити. Мъжете почнаха да товарят куфарите на задната платформа на трети джип — той, за разлика от другите два, бе черен — който току-що бе пристигнал.
Частите.
В този момент капанът на европейците щракна… в сюрреалистична пълна тишина.
И те изскочиха от сенките — френски и германски командоси — като призраци в черно с очила за нощно виждане и вдигнати автомати. От дулата излизаха пламъци.
Американците до лиърджета просто нямаха шанс да реагират.
Паднаха окървавени под откосите. Същата бе съдбата и на водачите на хъмвитата — те просто бяха разкъсани от неудържимите французи и германци.
Всичко свърши за минути.
На различните атакуващи групи бяха подадени сигнали за изтегляне и Дел Пиеро се появи с колата си на пистата.
Присъедини се към бойците си, които организирано се строиха зад черния хъмви, спрял до лиърджета.
С усмивка, издаваща върховно задоволство, Дел Пиеро тръгна към товарната платформа на тежкия джип, свали капака и щракна ключалката на най-близкия до него куфар „Самсонайт“…
… и установи, че е пълен с тухли и един малък стикер, на който пишеше:
„Внимавай, отче.
Не позволявай да те опръска кръв.“