Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Пентаграм - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пентаграм

Электронная книга - «Пентаграм». Краткое содержание книги:

ДОНОСИЕ
на лицето
Атанас Петков Славов
Лицето е родено в Бургас в семейство на нормални граждани. От малък е забелязан да се занимава с фантастика и други вредни за общественото спокойствие дейности. Има опасната амбиция да създава клубове, в които събира себеподобни. Пише и рисува неугодни на Системата текстове и картини, където поставя под съмнение статуквото в името на някакво въображаемо общочовешко и хуманно бъдеще. Зад граница е забелязан да получава разни награди от съмнителни организации, като Eurocon, Соцкон, World SF, Writers of the Future и други подобни. Диагностициран е с психозата, че действията му имат някакво отношение към бъдещето. Като резултат от тази мания е предизвикал и продължава да предизвиква появата на сборници и периодични издания, в които дава трибуна на други като него.
Заключение:
Наблюдаваният субект несъмнено е вреден за социалното храносмилане и демонстрира невъзторжено отношение към Системата. Препоръчва се елиминиране, но може да се остави на естествено отпадане поради икономически или възрастови причини.
Аналитик на ОБОР: Игрек Хиксов
(Отдел за борба с организираната реалност)
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 182
Перейти на страницу:

Стените на цистерната издържаха с чест. Отдели се само заварката на дъното. Двуметровият цилиндър все така бавно, като под вода, подскочи нагоре и се залепи за тавана. Освободеният въздух враждебно и твърдо блъсна Асен в гърдите, разпъна тъпанчетата, силно, още по-силно, проклятие… Стената…

Сиво, може би черно, може би бяло пространство, изпъстрено със светли, а може би и тъмни трептящи точки, повърхност без измерения, кънтящо бръмчене, постепенно затихващо, потъмняващо, възвръщащо чувствата. Някъде вътре се взривява болката. Тялото, пълно с толкова мускули и кости, за нея е като празна зала, в която тя резонира, рикошира, догонва и задминава себе си, докато крехките стени на това съоръжение с човекоподобна форма не затреперят и бързо, а може би мъчително бавно, започнат да се разпадат (в мига всички вечности са равни). Стените рухват, оголвайки стенещата основа. Като че ли малко остава, докато и тя престане да съществува – но в този миг в нея се впива мъничка, нищожна болчица, като спасително „змийско“ ухапване, което пронизва вената. По нейното острие навлиза нещо широко, властно, силно, в което голямата болка започва да се стапя. За миг мисълта се връща, мъчително освободена, за да почувства как иглата излиза от прободената вена. После меката, заглушаваща всичко морфинова вълна залюлява мозъка в спасителен сън, където времето не съществува…

Мислите се пробуждаха постепенно, все още пияно клатушкащи се, но вече напипали своите пътеки. Тежките клепачи още не можеха да се вдигнат, но през ушите започваха да се промъкват някакви шумове, постепенно подредени във фонеми, оттам – в думи. Тези думи значеха нещо. Латински, Асене. Езикът на медицината. „Акутис…“ Остро. Какво остро? Гласът продължава поясненията си. Другите гласове слушат внимателно, някой допълва, друг уточнява, трети – познат! – повечето време мълчи, за да може да прогнозира последствията. Какви последствия могат да имат счупването на три ребра отдясно, нараняването на белодробната тъкан, травмата на бъбреците? И най-вече – прекъсването на гръбнака и острото възпаление на гръбначния мозък? Летални, Ваньо, летални.

Асен успя да отвори очи. Простена – не толкова от болката, която още спеше, колкото от ужасната гледка. Няколко мътни фигури с бели престилки, над яките стърчат не глави, а прозрачни цилиндри, наполовина пълни с нещо червено. Чули стона, фигурите се устремяват към леглото, а главите остават да висят във въздуха… Господи, какви глави, това са банките на реанимационната система, ето и статива, на който се крепят тънките тръбички, отиващи естествено към ръката му. А фигурите си имат нормални човешки глави, и то познати – д-р Петров от хирургията, Калчев от вътрешното, сестра Горанова… И Ваньо, разбира се. Асен успя да фокусира очите си и да срещне погледа му – тревожен, страшно изплашен и радостен от неговото пробуждане. Опитва се да се усмихне ободрително. Какво ще ме ободряваш бе, Ваньо!

Обмениха си погледи и търпеливо изчакаха другите лекари да свършат своята работа и да напуснат стаята. Когато останаха сами, Асен се закашля, но нещо остро сряза гърдите му отдясно. Счупените ребра.

– Спокойно, Асо – бързо заговори Иван. – Още не можеш да говориш. След малко. И шепнешком.

Асен го гледа дълго, без да каже нищо, докато младият лекар усети как почва да губи окуражителната си усмивка. Отмести поглед към „анамнезната“ папка, която държеше в леко треперещите си ръце.

– Е, сега можем да си поговорим, Асо. Само не се хаби много, защото ще забавиш скорошното си излекуване.

– Скорошно? – свистящо попита Асен.

Иван не можа да изтълкува изменения му глас и за всеки случай побърза да каже:

– Разбира се. Петров ми се оплака от някои счупвания, но нищо, вика, за два-три месеца ще зараснат. А Калчев…

– Виж какво, Ваньо – пак така свистящо го прекъсна Асен.

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 182
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)