Сянката на змея
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Хрониките на Кейн #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: История
Электронная книга - «Сянката на змея». Краткое содержание книги:
Изправих се пред насъбралите се богове с надеждата краката ми да не треперят много. Още се чувствах като Картър Кейн, ала знаех, че когато ме гледат, те виждат Хор Отмъстителя.
Размахах гегата и млатилото.
— Това са регалиите на фараона, дал ми ги е не друг, а самият Ра. Именно той ме е посочил за ваш водач. Дори в този момент се е изправил срещу Апоп. Трябва да се включим в битката. Последвайте ме и изпълнете своя дълг.
Серкет изсъска:
— Ние следваме само силните. Ти силен ли си?
Аз скочих светкавично. Ударих с млатилото богинята и я разсякох на пламтяща купчина опечени скорпиони. От нея изпъплиха няколко твари, които бяха останали живи. Те се отдалечиха на безопасно разстояние и започнаха да се преобразяват в богинята, която накрая пак си беше цяла-целеничка, но побърза да се сниши зад мангал със сини пламъци.
Богинята лешояд Нехбет изграчи:
— Той е силен.
— В такъв случай идвайте — подканих аз.
Моята ba се завърна на земята. Аз отворих очи.
Над Хефреновата пирамида се бяха струпали буреносни облаци. Те се разтвориха със силна гръмотевица и боговете се впуснаха в сражение — някои с бойни колесници, други с плаващи в небето военни кораби, трети, яхнали грамадни соколи. Богът песоглавец Баби се приземи върху Хеопсовата пирамида. Удари си гърдите и ревна.
Аз се извърнах към Сейди.
— Дали това да не бъде знакът?
Спуснахме се от пирамидата, за да се включим в битката.
Пръв съвет, ако сте решили да се сражавате с великански Змей на Хаоса: не го правете.
Дори с ескадрон от богове и магьосници като тил това не е от битките, които има вероятност да спечелите. Проумях го, когато започнахме да настъпваме и светът сякаш се натроши на парчета. Дадох си сметка, че Апоп не само се гъне и пъпли из пустинята, като се намотава около пирамидите. Той се гърчеше и в Дуат, ту влизаше, ту излизаше от него и нацепваше действителността на различни равнища. Докато се опитвах да го открия, сякаш тичах из зала с криви огледала, всяко от които водеше към друга зала с криви огледала.
Приятелите ни започнаха да се пръсват. Накъдето и да се обърнех, богове и магьосници се откъсваха от другите и някой потъваха по-надълбоко в Дуат от останалите. Биехме се срещу един-единствен враг, но всеки се сражаваше само с частица от мощта му.
Уолт бе омотан в основата на пирамидата от Змея. Опитваше се да се измъкне, като насочваше към него сива светлина, превръщаща люспите му в пепел, но Змеят отново и отново се връщаше към живот и го стискаше все по-здраво. На няколкостотин метра Джулиан беше призовал аватар на Хор в цял ръст, зелен воин великан с ястребова глава и с по един khopesh в ръцете. Той замахна да отсече опашката на Змея… или най-малкото една от версиите й, а Апоп заудря и се опита да го повали. По-надълбоко в Дуат богинята Серкет стоеше на почти същото място. Беше се превърнала в грамаден черен скорпион и се бе изправила срещу друг образ на змейовата опашка — провеждаше странен дуел с нея, като използваше жилото си. Дори Еймъс беше отклонен от схватката. Беше се обърнал в друга посока (поне на мен ми се стори така) и разсичаше с жезъла си въздух, като крещеше напосоки заповеди.
Надявах се да сме омаломощили Апоп, като сме го принудили да се бие едновременно с толкова много от нас, но не виждах знаци силата на Змея да е намаляла.
— Разделя ни — кресна Сейди.
Уж стоеше точно до мен, а ми се стори, че вика от другия край на тунел със свистящ из него вятър.
— Дръж се! — Вдигнах фараонската гега. — Трябва да сме един до друг.
Тя хвана гегата за другия край и двамата продължихме нататък.
Колкото повече се приближавахме до главата на Змея, толкова по-трудно се придвижвахме. Имах чувството, че газим в пластове и пластове бистър сироп, всеки все по-гъст и лепкав. Огледах се и забелязах, че повечето ни съюзници са повалени. Някои дори не видях заради изкривяването, причинено от Хаоса.
Отпред сякаш през петнайсет метра вода трепкаше ярка светлина.
— Трябва да стигнем при Ра — казах аз. — Насочи мислите си към него!
Всъщност си мислех „Трябва да спася Зия“. Но бях почти сигурен, че Сейди го знае и без да го изричам.