Хляб по водите

При едно от посещенията си в Ню Йорк обядвала с Линда Робъртс, която й казала, че има вероятност да замине за Франция за една седмица или десетина дни, и поканила Лесли да я придружи. Уверих Лесли, че от училището сигурно ще й дадат отпуск и че пътуването ще й се отрази добре, но тя отвърна, че било изключено. Когато се опитах да я убедя, тя загуби търпение и попита дали не искам да се отърва от нея. Отрекох това като пълна глупост, но макар да ми е неприятно да го призная, краткото й отсъствие сега ми действа успокояващо. Дава ми възможност, от която се възползвам, да размишлявам на спокойствие поне веднъж, да си седя на бюрото в стаята и да мисля за незначителните събития, през тази есен.

След мача, в който Ромеро се появи за първи път на игрището в отбора на Дънбъри, всички отидохме да вечеряме в мотела, където бяха отседнали Хейзън и Конрой. Облечен спретнато и с вратовръзка, Ромеро се настани до Каролайн. Те, изглежда, проявяваха интерес един към друг и Хейзън ги остави да разговарят, като само от време на време ги поглеждаше внимателно. На другата сутрин, преди да си замине за Ню Йорк с Лесли и Каролайн, той ми каза, че държането на Ромеро му е направило добро впечатление, и ме помоли да разпитам Каролайн какво е нейното мнение за момчето. Аз нямах възможност да говоря с нея, преди да тръгнат, но поръчах на Лесли да свърши тази работа и да разбере каквото може.

По това време още не бяхме получили мебелите си от Ню Йорк и трябваше да спим с Лесли в едно легло, но след онова, което се бе случило в Тур, лежахме колкото може по-раздалечени един от друг и не смеехме да мръднем. Не говорихме нищо на тази тема, макар и двамата да знаехме, че в края на краищата ще трябва да стигнем до някакво решение по въпроса за сексуалните си желания и за невъзможността да се преструваме, че въздържанието не е променило характера на нашия брак. Независимо от всичко на сутринта се събудихме прегърнати.